Казват, че културата на всеки народ изпълнява двойна функция: от една страна тя се превръща в индикатор на степента на обществено-политическото развитие, а от друга играе роля на етноконсолидиращ фактор. Така по времето, когато българският народ е под византийско и особено под османско владичество, високите културни достижения от времето на цар Симеон и цар Иван Александър се превръщат в традиционни устои на българския народен дух, като запазват и продължават културно-просветните му традиции.
След 1856 г. като центрове на новобългарското просвещение в поробена България се раждат първите читалища – своеобразни центрове за новобългарска просвета и култура, представлявайки стремежа на българите да преодолеят средновековните културни порядки и да се ориентират към модерните измерения на културата, като ги съчетаят с народностните традиции. Българите, получили своето образование в различните европейски центрове носели пъстротата, разнообразието и разноезичието на възрожденската култура и при завръщането си поставили началото на промените тук. Цялата публикация „ЗЛАТИШКОТО ЧИТАЛИЩЕ УГАСНА“
Медията на Средногорието