Медията на Средногорието
„Сбирайте се, малки моми, малки моми и големи, да пееме пръстенете…”
На първи януари из средногорско се изпълнява един забавен магичен обичай, наричан един път „пеене на пръстените”, друг път „наричане на пръстени”, че и на китки. Известен е из цяло българско като „ладуване”, или „ладване”.
На 9-ти март православната църква почита четирийсетте войници от арменския град Севастия, които, заради ревностната си вяра в Христовото учение, били изгорени на клада през 320 г. В съхранената българска народна вяра този празник се нарича Свето четиресе, Си светци, Исветци, Светого. Познат е още като Младенци, Младинци. Имен ден имат Младен, Младена, Младенка!
Напук на всичко Копривщица запя. За дванадесети път. И се чу. Защото чуват тези, които искат да чуят и виждат тези, които искат да видят. И проехтя от седемте сцени още от първия ден. Седем сцени, седем пъстри пеещи картини. Народът изпъстри и съживи зелените поляни над града-герой.
Душанци продължава да съхранява съкровищата на българския бит и обичаи. На 14-ти януари по стар стил е Васильовден (Нова година), на който се извършва ритуала „Пеене на пръстени” – наричания и гадаене, пожелания за здраве, дълголетие, плодородие и благополучие. Обичаят носи много емоции и хубаво настроение на всички, които пускат своя накит в ритуалното котле и с трепет очакват да чуят това, което ще им се падне от наричанията.
Неуморните душански самодейци не пропуснаха да отбележат подобаващо празника. Около отрупаният с плодове и украса дрян, се завъртяха типични български хора и мегдана оживя, огласен от звънливите гласове на народните певици от читалището. Пъстротата на носиите им контрастираше с бялата премяна на Балкана и нашепваше стари предания.
След традиционната запявка, гайдарят извади един по един нишаните от котлето, съпроводено със съответното наричане-пожелание за професия, богатство, задомяване, материални придобивки. Цялата публикация „Наричания и пеене на пръстени в Душанци“
Казват, че културата на всеки народ изпълнява двойна функция: от една страна тя се превръща в индикатор на степента на обществено-политическото развитие, а от друга играе роля на етноконсолидиращ фактор. Така по времето, когато българският народ е под византийско и особено под османско владичество, високите културни достижения от времето на цар Симеон и цар Иван Александър се превръщат в традиционни устои на българския народен дух, като запазват и продължават културно-просветните му традиции.
След 1856 г. като центрове на новобългарското просвещение в поробена България се раждат първите читалища – своеобразни центрове за новобългарска просвета и култура, представлявайки стремежа на българите да преодолеят средновековните културни порядки и да се ориентират към модерните измерения на културата, като ги съчетаят с народностните традиции. Българите, получили своето образование в различните европейски центрове носели пъстротата, разнообразието и разноезичието на възрожденската култура и при завръщането си поставили началото на промените тук. Цялата публикация „ЗЛАТИШКОТО ЧИТАЛИЩЕ УГАСНА“