Етикет: Стефан Коларов

На 1 февруари се навършват 185 години от рождението, а на 18 март 110 години от смъртта на бележития етнограф, фолклорист и просветител КУЗМАН ШАПКАРЕВ (1834-1909) * Елисавета Багряна е била негова снаха, омъжена за най-малкия му син Иван, но свекървата, четвъртата съпруга на възрожденеца, става причина за развода им

За разлика от биографията на много наши дейци от Македония, в неговия живот няма ками и револвери, четническа дейност, участия във въстания. Още от седемнайсетгодишен той се отдава на учителската работа, а впоследствие разширява своите книжовни и просветителски интереси, започва сериозно етнографско проучване на местата, където живее, събира безценни фолклорни материали. Цялата публикация „НЕПОКОРЕН РОДОЛЮБЕЦ ОТ ОХРИД УЧИ ДЕЦАТА В МАКЕДОНИЯ НА КНИЖОВЕН БЪЛГАРСКИ ЕЗИК“

Щастливеца и Захарий Стоянов се изправят един срещу друг като непримирими политически врагове * Книгата няма успех, издателят Пенчо Спасов, който я отпечатал в 6 хиляди екземпляра, фалирал.
Отбелязването на годишнината от рождението на Щастливеца сякаш неизбежно контрастира на тържествената приповдигнатост, с която честваме по същото време рождените дати на Ботев и Яворов. Всъщност както сам отбелязва в своята „Автобиография“: „Алеко Иваницов Константинов е роден в Свищов на 1863 година, 1 януари.“ На същата дата, пак стар стил, но 15 години по-късно в Чирпан се ражда авторът на „Две хубави очи“ и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“. Образите на двамата велики поети са обгърнати от героичната романтика на времето, от хайдушката атмосфера. Цялата публикация „АЛЕКО, САВОНАРОЛА И „БАЙ ГАНЮ““

Как академичната сектантщина „нормализира“ Ботев
Въпреки че творчеството на Христо Ботев не е огромно по обем, то е достатъчно, за да откриваме в него постоянни теми и образи, които ни вълнуват и будят размисъл, дават ни сила и стават наша опора в търсене на истината. И това продължава от онази далечна епоха, когато в Калофер на 25 декември 1847 година по Юлианския календар той се ражда, до днес в началото на ХХI век. Повече от век и половина с неговото слово се закърмя всяко ново поколение и чрез силата и властната омая на гениалния поет и революционер, според наложилото се клише, така както пък Иван Вазов е патриархът на българската литература, то осъзнава по-дълбоко и проникновено родолюбивото чувство. Цялата публикация „Стих, съкровен като саможертвата“

Сякаш неизвестните сили на съдбата събират рождените дати на двама колоси на българската поезия и им придават символична мощ – Ботев и Яворов. Авторът на „Борба“, „Хаджи Димитър“ и „Смешен плач“ е роден на първия ден на Коледа през 1847 г. според Юлианския календар, а създателят на „Калиопа“, „Две души“ и „Вълшебница“ на 1 януари 1878 г. по същия календар. Единият идва с Рождество, за да се посвети на делото,в което „кипи борбата и с стъпки бързи върви към своя свещени конец“ и наистина намира своята смърт в прегръдката на Балкана, на един от неговите върхове, за да се превърне в един от идолите на поколенията. Другият вижда бял свят на Нова година, когато Руско-турската освободителна война наближава своя край и така става връстник на Освобождението. Цялата публикация „БОТЕВ И ЯВОРОВ“