Медията на Средногорието
Община Златица бе удостоена с Грамота в категория „Традиционни празници и обичаи“ от Асоциацията на българските градове и региони. Грамотата е връчена за „високо ниво на организация и провеждане на културните прояви и празници в общината“.
На 05.06.2023 г. в Челопеч стартира празничната културна седмица, чиято кулминация е празника на общината – Пресвета Неделя! Началото бе с представяне на творческия портрет на поп певеца, композитор, поет и режисьор Михаил Белчев, който стана и първия носител на новоучредената награда на Община Челопеч. Статуетката „Дървото на надеждата“ бе връчена на г-н Белчев лично от председателя на ОбС-Челопеч г-н Димитър Въжаров.
От 11-ти до 24-ти май в Пирдоп се проведоха “Влайкови дни 2023”. В 31-вото им издание бяха включени концерт-спектални на читалищата и училищата, гостуваха известни български изпълнители, представена бе театралната постановка на Читалищния театър “Христо Бамбеков” – Пирдоп, изложба “Поколения” в чест на пирдопския учител Лало Лалов, 16-то подред издание на творческите вечери “Байковци”.
“Изкуството не е това, което виждате, а това, което карате другите да виждат”.
Едгар Дега
На 28-ми октомври в Актовата зала на ОУ “Св. Св. Кирил и Методий” – Челопеч пред отбрана публика бе представена първата по рода си в Средногорието изложба живопис и фотография “Живата старина”.
Изложбата стана възможна благодарение на любезното съдействие на “Елаците-Мед” АД – с. Мирково, “Дънди Прешъс Металс” ЕАД – с. Челопеч и “Аурубис България” АД – гр. Пирдоп, решили да подкрепят културната инициатива на Сдружение “За един по-добър живот”.
Проф. дтн инж. Цоло Вутов, управител на Геотехмин ООД, получи наградата на в. „Стандарт“ за подкрепа на младите таланти на България. Това стана по време на тържествена церемония в София, предшествана от форум на тема „Бранд България. Докосни Чудесата“, съорганизатор на който бе Националният борд по туризъм.
Казват, че културата на всеки народ изпълнява двойна функция: от една страна тя се превръща в индикатор на степента на обществено-политическото развитие, а от друга играе роля на етноконсолидиращ фактор. Така по времето, когато българският народ е под византийско и особено под османско владичество, високите културни достижения от времето на цар Симеон и цар Иван Александър се превръщат в традиционни устои на българския народен дух, като запазват и продължават културно-просветните му традиции.
След 1856 г. като центрове на новобългарското просвещение в поробена България се раждат първите читалища – своеобразни центрове за новобългарска просвета и култура, представлявайки стремежа на българите да преодолеят средновековните културни порядки и да се ориентират към модерните измерения на културата, като ги съчетаят с народностните традиции. Българите, получили своето образование в различните европейски центрове носели пъстротата, разнообразието и разноезичието на възрожденската култура и при завръщането си поставили началото на промените тук. Цялата публикация „ЗЛАТИШКОТО ЧИТАЛИЩЕ УГАСНА“
„Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани;
душата ми в огън тлее,
сърцето ми в люти рани…
Често, брате, скришом плача
над народен гроб печален;
но, кажи ми, що да тача
в тоя мъртъв свят коварен?”…
Ще си рече човек, че едно начинание, насочено към съхраняване на историческата ни памет, наситено с родолюбиви чувства и желание за опазване заветите на един свиден за всеки от нас българин, какъвто е Христо Ботев, би следвало да получи незабавна подкрепа най-вече от тези, от които зависи неговия успешен завършек. Цялата публикация „Родилните мъки на един паметник“