Етикет: игнажден

На 20-ти декември българите отбелязват Игнажден, наричан още: Идинак, Игнат, Игнет, Поляз, Идинажден. Народното вярване, както отбелязва Димитър Маринов, го счита за начало на народната нова година, като денят единак едно време е бил на 21-ви. Християнската реформа го премества и го превръща в черковен празник на свещеномъченик Игнати Богоносец.

На този ден църквата почита един от най-преданите и приближени ученици на Св. Апостол Йоан – Св. Игнатий, наричан още Богоносец, тъй като сам твърдял, че носи Бог в сърцето си. Заради вярата си и отказът да се кланя на римските богове бил осъден на смърт от император Траян, хвърлен на дивите зверове и разкъсан от тях.

От Игнажден се начиня Големият Сечко (т.е. голям месец) и тоя ден се нарича още млада година и нов ден. От този ден се брои народната нома или млада година, счита се за нов ден, млад месец. В някои български краища му казват Идинак, което значи начало на годината, годиняк. Оттам идва и юнец, и конче, които са навършили година, да се наричат идинак, идинаци, т.е. годиняк. Цялата публикация „Игнажден, денят единак!“

Излела ми стара майка
Излела ми утъ сарае,
Фъ десна хи рока ясна борница
Ясна борница ясен оганъ,
Фъ лева хи рока бела книга
Бела книга царну писму,
Рукнала са подрукнала
Песна пее бела книга
Бела книга царну писму:

„Бре юнаци луди гиди,
Вутре си е Баденъ вечеръ.
Дуръ да изгрее ясну сланц
Съсъ сланце личенъ-денъ
Личенъ-ден Коледов-денъ.
Коледа Бога на земе-та,
Златна си тоега носи…
Из „Веда Словенахъ”,
С. И. Верковичъ, 1881 г.

Стари, прастари български обичаи изпълват житието и битието ни. Успели да се съхранят почти непроменени през годините, дори и днес, когато сме позабравили истинското им значение, мимоходом продължаваме стриктно да изпълняваме завещаните ни ритуали, сякаш същите са записани дълбоко нейде в самите нас и в нашето ДНК.

Не е напразно и не е необяснимо защо днес все повече се говори, че сме наследили магически традиции, оказали се неподвластни нито на времето, нито на различните религии, преминали оттук. Дори християнството такова, каквото го знаем сега и доколко изобщо го разбираме, стъпва върху обичаи, вярвания и митологии, които нашите прадеди са практикували и прилагали от незапомнени времена. Повечето от тези ритуали, наричания, свещенодействия са пряко свързани с Майката Земя и изразяват преди всичко разбиранията ни за плодовитост и богатство. Идеи, свързани с тайнството на раждането, на създаването на живот, както отбелязва Георги Мишев – съвременен изследовател на античните следи в магическите обреди, практикувани по българските земи. Имало е вярване, че именно на 21-ви декември едно време българите са посрещали новата си година – в деня на зимното слънцестоене. Цялата публикация „ОТ ЕДНАЖДЕН ДО КОЛЕДА. СУРВА ДА Е ГОДИНАТА!“