ДОЛАПЪТ

Христо Ботев

Долапът, на който се въртят от доста време насам чираците на Фуада и Алия, се спря, и на височината остана Саръ ‘Чизмели Мехмед ага. Туй нещо овехтя, както е овехтял и мозъкът на фанариотския патриарх. Но цариградските хаваджии* (вестникари), а в туй число и пачаврата „Турция“ ни разправят за знаменитостите на тоя мъж и за неговата програма. Той бил знаменит с това, че едно време, като си връзвал една заран гащите, Фуад рекъл на Мехмеда: „Хайде, чуджум, сенда чираам ол!** (Хайде, дете мое, и ти ми стани слуга!)“, и го проводил да коли и беси из Сирия.

Сега вече, като везир, тоя знаменит мъж (мъж е и наш Генович) издал и програма за политиката си. Смисълът на тая програма е: новият везир във ваншната си политика ще се пази да не яде свинско месо, а ще гледа да яде само онова, което заячва стомахът на държавата му, и във въпроса за пищеварението, заедно с другите министри, ще се върти на долапът. Цялата публикация „ДОЛАПЪТ“

Родилните мъки на един паметник

„Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани;
душата ми в огън тлее,
сърцето ми в люти рани…

Често, брате, скришом плача
над народен гроб печален;
но, кажи ми, що да тача
в тоя мъртъв свят коварен?”…

Ще си рече човек, че едно начинание, насочено към съхраняване на историческата ни памет, наситено с родолюбиви чувства и желание за опазване заветите на един свиден за всеки от нас българин, какъвто е Христо Ботев, би следвало да получи незабавна подкрепа най-вече от тези, от които зависи неговия успешен завършек. Цялата публикация „Родилните мъки на един паметник“