„Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани;
душата ми в огън тлее,
сърцето ми в люти рани…
Често, брате, скришом плача
над народен гроб печален;
но, кажи ми, що да тача
в тоя мъртъв свят коварен?”…
Ще си рече човек, че едно начинание, насочено към съхраняване на историческата ни памет, наситено с родолюбиви чувства и желание за опазване заветите на един свиден за всеки от нас българин, какъвто е Христо Ботев, би следвало да получи незабавна подкрепа най-вече от тези, от които зависи неговия успешен завършек. Цялата публикация „Родилните мъки на един паметник“
