Сякаш неизвестните сили на съдбата събират рождените дати на двама колоси на българската поезия и им придават символична мощ – Ботев и Яворов. Авторът на „Борба“, „Хаджи Димитър“ и „Смешен плач“ е роден на първия ден на Коледа през 1847 г. според Юлианския календар, а създателят на „Калиопа“, „Две души“ и „Вълшебница“ на 1 януари 1878 г. по същия календар. Единият идва с Рождество, за да се посвети на делото,в което „кипи борбата и с стъпки бързи върви към своя свещени конец“ и наистина намира своята смърт в прегръдката на Балкана, на един от неговите върхове, за да се превърне в един от идолите на поколенията. Другият вижда бял свят на Нова година, когато Руско-турската освободителна война наближава своя край и така става връстник на Освобождението. Цялата публикация „БОТЕВ И ЯВОРОВ“
Любопитната история на кино Влайкова и на неговата основателка – Мария
Автор: Симона Велева
Източник: Women’s History – www.jenskaistorya.com
Интересна и малко изв
естна е историята на Мария Влайкова (неизв. – 31 дек. 1926), родена в Битоля. Много по-известен от нея е нейният съпруг Тодор Влайков (1865-1943), бележит писател, общественик и деятел. Нейната работа и живот обаче, заслужават също достойно внимание. През февруари 1926 година Мария построява знаменитото и добре известно в София “кино Влайкова”, което и до днес носи своя автентичен стил и е едно от културните богатства на квартал Яворов в София. Цялата публикация „Любопитната история на кино Влайкова и на неговата основателка – Мария“
„Женски водици“ в Челопеч
Българската традиция свързва Ивановден с очистителната и чудодейна сила на водата. Така наречените „мръсни дни“ са свършили на 6 януари – Богоявление, и хората поглеждат напред в бъдещето с надежда за здраве и по-добър живот.На този ден по стар български обичай всички булки и младоженци, които са се оженили през зимата до Ивановден, се къпят за здраве и щастлив живот, а за здраве и хубост се къпят малки и големи.
Ивановден е наричан още „женски водици“.
На Ивановден продължават обичаите и обредите, свързани с вярата в чудодейната здравеносна сила на водата. Ергените къпят момите, къпят се булките и младоженците, които са се оженили през тази зима до Ивановден; къпят се всички именници; къпят се годените моми и ергени.
Кръстена и осветената вода на този ден има способността да лекува, да гони злото от дома, да носи здраве и жизнени сили.
Кой се страхува от Христо Ботев?
Още в първите дни на Новата 2018 година отбелязваме една знаменателна дата – 170 години от рождението на Христо Ботев. Какъв ярък и силен знак за начало, което носи огромния заряд и устрем на поета, кара ни отново да се вгледаме в неговото велико дело и в себе си. Имаме не малко бележити личности и творци, пред чието дело и приноси се прекланяме, но авторът на „Борба“, „Хаджи Димитър“, „Политическа зима“ е първият, който сме определили като гениален, неговата исполинска фигура сякаш е станала в националното съзнание съизмерима с Балкана, той излиза извън общоприетите човешки норми и мерки, налага властна сила и повеля за общуване със словото, кара ни да изтръпваме, когато четем или слушаме изпълненията на неговите изповеди.
В писмо до Тодор Пеев Ботев разкрива пламенния си дух: „Аз не съм способен да тропам по портите и да пея балдевските песни на патриотически маниер. Нека правят това други. Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък ще да изляза на борба със стихиите…“ Неговото верую е „свобода или смърт юнашка“, той не признава полумерките, полутоновете, не се примирява с условията, при които живее, не привиква към ограниченията и преградите, не признава ничия власт над главата си. Цялата публикация „Кой се страхува от Христо Ботев?“
Пирдоп празнува своето Освобождение
ПОЗНАЙТЕ ИСТИНАТА – БЪДЕТЕ СВОБОДНИ!
„Ставайте братя, на оръжие мало и голямо за нашата мила свобода и независимост!… Трябва да покажим, че в нашите жили тече йоще старобългарска кръв и че мъчителите не са я съвсем изпили!… Нека никой не чека от другиго да го освободи. Нашата свобода от нас зависи!”…
Г. С. Раковски
* * *
На 03.01.2017 г. жителите на Пирдоп тържествено отбелязаха 140 години от Освобождението на града. На събитието присъстваха много официални гости, дошли да сведат глави и да поднесат венци пред подвига на всички онези, отдали живота и делата си на Освободителното дело не само в Пирдоп, но и в цяла България.
Старт на тържествата бе даден с възстановка на пирдопските събития от 3-ти януари 1878 г., в която се включиха местни самодейци и представители на НД „Традиция”. Официалните гости, домакините и представители на различни политически партии и организации, поднесоха венци и цветя пред паметниците на Тодор Влайков, кап. Михаил Баторски и паметника на пирдопските опълченци, находящ се в двора на НУ „Тодор Влайков”.
* * * Цялата публикация „Пирдоп празнува своето Освобождение“
Елин Пелин: „Българският писател е нещо ненужно…“
Когато през 1921 г. започва да излиза у нас първият литературен вестник, основан от проф. Ал. Балабанов, един от редакторите е Елин Пелин, заедно с Тодор Боров, Д. Б. Митов, Г. Цанев и др. В една от уводните статии, известният вече автор на „Гераците“ пише: „Българският писател е нещо ненужно, нещо безполезно за нашия народ изцяло, за нашето общество, за това многобройно нищо, което се нарича българска интелигенция, и даже за самата малка среда, сред която се движи. Него го отричат всички, които са го чели, които не са го чели, ни чули, ни видели. Апостол на мисълта, певец на прекрасното, той си остава неразбран, необкръжен от внимание, от тиха, предана и радостна обич. Писателството у нас е смешно занятие, писателят – анахронизъм, на който гледат със съжаление!“
По-нататък именитият творец размишлява за това, че трудно могат да се намерят на книжния пазар произведенията на Зах. Стоянов, П. Р. Славейков, Пенчо Славейков, Яворов, Л. Каравелов… Той негодува срещу онези издатели, които нехаят за българската книга: „Разгърнете каталозите на нашите големи издателства. Там ще видите сума преводи на малки и големи чужди писатели, ще видите разни книги по половия въпрос за деца, за мъже, за момичета и дори за бабите, но ценните, хубавите, благородните наши книги, които би трябвало да красят полицата у всяка българска къща, няма да намерите. Кой би трябвало да ги издаде?“ Цялата публикация „Елин Пелин: „Българският писател е нещо ненужно…““
Проф. Дамян Попхристов: Над 300 са българските топоними в Италия
Проф. Дамян Христов е български учен-изследовател, който е предприел пътешествие до Италия, за да изследва има ли български корени там и откъде са дошли те, както и има ли потомци българи на Пенинския полуостров?
Проф. Д. Попхристов: Има. Много са потомците.Над 300 са топонимите с български произход в цяла Италия. Булгари и Булгарево са, може би, най-популярните, но това, което направихме ние… Казвам ние – от Фондация „Български център Просветление”, направихме едно пътуване през цяла Италия. Нарекохме го „По стъпките на предците ни в Италия” и попаднахме на изключително много такива места. Като гледам картата – минахме през Варна и спряхме в Булгурело. В Булгурело и Булгарограсо попаднахме на едни хора, които ни казаха: ако искате да разберете нещо за българите, идете ей там до църквата в малката къща. Там има един човек, той ще ви разкаже. Цялата публикация „Проф. Дамян Попхристов: Над 300 са българските топоними в Италия“
ДОЛАПЪТ
Христо Ботев
Долапът, на който се въртят от доста време насам чираците на Фуада и Алия, се спря, и на височината остана Саръ ‘Чизмели Мехмед ага. Туй нещо овехтя, както е овехтял и мозъкът на фанариотския патриарх. Но цариградските хаваджии* (вестникари), а в туй число и пачаврата „Турция“ ни разправят за знаменитостите на тоя мъж и за неговата програма. Той бил знаменит с това, че едно време, като си връзвал една заран гащите, Фуад рекъл на Мехмеда: „Хайде, чуджум, сенда чираам ол!** (Хайде, дете мое, и ти ми стани слуга!)“, и го проводил да коли и беси из Сирия.
Сега вече, като везир, тоя знаменит мъж (мъж е и наш Генович) издал и програма за политиката си. Смисълът на тая програма е: новият везир във ваншната си политика ще се пази да не яде свинско месо, а ще гледа да яде само онова, което заячва стомахът на държавата му, и във въпроса за пищеварението, заедно с другите министри, ще се върти на долапът. Цялата публикация „ДОЛАПЪТ“
ОТ ЕДНАЖДЕН ДО КОЛЕДА. СУРВА ДА Е ГОДИНАТА!
Излела ми стара майка
Излела ми утъ сарае,
Фъ десна хи рока ясна борница
Ясна борница ясен оганъ,
Фъ лева хи рока бела книга
Бела книга царну писму,
Рукнала са подрукнала
Песна пее бела книга
Бела книга царну писму:
„Бре юнаци луди гиди,
Вутре си е Баденъ вечеръ.
Дуръ да изгрее ясну сланц
Съсъ сланце личенъ-денъ
Личенъ-ден Коледов-денъ.
Коледа Бога на земе-та,
Златна си тоега носи…
Из „Веда Словенахъ”,
С. И. Верковичъ, 1881 г.
Стари, прастари български обичаи изпълват житието и битието ни. Успели да се съхранят почти непроменени през годините, дори и днес, когато сме позабравили истинското им значение, мимоходом продължаваме стриктно да изпълняваме завещаните ни ритуали, сякаш същите са записани дълбоко нейде в самите нас и в нашето ДНК.
Не е напразно и не е необяснимо защо днес все повече се говори, че сме наследили магически традиции, оказали се неподвластни нито на времето, нито на различните религии, преминали оттук. Дори християнството такова, каквото го знаем сега и доколко изобщо го разбираме, стъпва върху обичаи, вярвания и митологии, които нашите прадеди са практикували и прилагали от незапомнени времена. Повечето от тези ритуали, наричания, свещенодействия са пряко свързани с Майката Земя и изразяват преди всичко разбиранията ни за плодовитост и богатство. Идеи, свързани с тайнството на раждането, на създаването на живот, както отбелязва Георги Мишев – съвременен изследовател на античните следи в магическите обреди, практикувани по българските земи. Имало е вярване, че именно на 21-ви декември едно време българите са посрещали новата си година – в деня на зимното слънцестоене. Цялата публикация „ОТ ЕДНАЖДЕН ДО КОЛЕДА. СУРВА ДА Е ГОДИНАТА!“
Календарът и обърканите дати
Поводът да напиша тези редове е 25 декември 1847 г., когато на връх Рождество Христово в Калофер, в семейството на учителя Ботьо Петков и неговата съпруга Иванка се появява на бял свят първородният им син Христофор, кръстен според гръцката църква у нас и тогавашната именна система. Всъщност синът идва с името си. Или според простите изчисления на 25 декември 2017 г., първият ден на Коледа, се навършват 170 години от рождението на великия поет и революционер. Но тази бележита годишнина на автора на „Хаджи Димитър“ и „Политическа зима“ ще бъде отбелязана на 6 януари 2018 г., Богоявление. Защо? Цялата публикация „Календарът и обърканите дати“