Категория: Шарен свят

По стар Български обичай днес заедно с пенсионерски клуб ,,Искра“ с. Петрич почетохме ,,Свети Трифон“!

След ритуала по зарязване на лозите за здраве, берекет и плодородие, веселието продължи до късния следобед с дегустации на различни вина домашно производство, баници, тутманици и много други гозби, приготвени от прекрасните жители на нашето балканско

селце. Бяха изпълнени и много песни характерни за нашия край специално за рождениците баба Нонка Лещарова и Пенко Карамихов!

Наздраве на всички, бъдете Живи и Здрави !

Николай Лилов – кмет на село Петрич

13-ти февруари е може би най-бележитата дата в пирдопския календар. На този ден се отбелязва рождението на пирдопския майстор на словото, вдъхновения и неудържим радетел на нравствени устои, възторжения и неуморим политик и държавник, пазителя на задружието Тодор Г. Влайков.

По традиция приветствени думи и венци се поднасят пред гордо извисяващия се Влайков паметник, около който в този ден се суетят, снимат и покланят деца, учители, административни ръководители и граждани.

След кратката литературно-музикална програма, поднесена от учениците от НУ“Тодор Г. Влайков“, бяха съобщени имената на официалните лица, дошли да демонстрират своята почит към видния общественик и политически деец, начело с кмета на община Пирдоп Ангел Геров, председателя на ОбС-Пирдоп Мария Шентова, а от името на гражданите цветя поднесе Станислав Готев, който направи и видео-обръщение в Интернет по повод рождението на знаменития пирдопчанин Тодор Влайков. Цялата публикация „153-ти рожден ден на Тодор Влайков“

На 11.02.2018 г. в читалище “Труд и постоянство 1914” с. Челопеч се проведе първият самостоятелен концерт на  ДВГ “Средногорски звън”. Вокалната група е създадена в с. Челопеч и вече години наред се развива под ръководството на музикалния педагог Невелина Сараджова.

От създаването си, до момента нейните възпитаници имат множество изяви в Челопеч, на национално и международно ниво. Младите таланти на групата имат късмета да познават лично, вече повече от година, г-н Етиен Леви, както и да получават от него редовни уроци по важни за кариерното развитие в музиката въппроси, като например – техники за правилно дишане, изправяне и сценично поведение. Цялата публикация „„СРЕДНОГОРСКИ ЗВЪН“ ОГЛАСИ ЧЕЛОПЕЧ“

Щастливеца и Захарий Стоянов се изправят един срещу друг като непримирими политически врагове * Книгата няма успех, издателят Пенчо Спасов, който я отпечатал в 6 хиляди екземпляра, фалирал.
Отбелязването на годишнината от рождението на Щастливеца сякаш неизбежно контрастира на тържествената приповдигнатост, с която честваме по същото време рождените дати на Ботев и Яворов. Всъщност както сам отбелязва в своята „Автобиография“: „Алеко Иваницов Константинов е роден в Свищов на 1863 година, 1 януари.“ На същата дата, пак стар стил, но 15 години по-късно в Чирпан се ражда авторът на „Две хубави очи“ и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“. Образите на двамата велики поети са обгърнати от героичната романтика на времето, от хайдушката атмосфера. Цялата публикация „АЛЕКО, САВОНАРОЛА И „БАЙ ГАНЮ““

Как академичната сектантщина „нормализира“ Ботев
Въпреки че творчеството на Христо Ботев не е огромно по обем, то е достатъчно, за да откриваме в него постоянни теми и образи, които ни вълнуват и будят размисъл, дават ни сила и стават наша опора в търсене на истината. И това продължава от онази далечна епоха, когато в Калофер на 25 декември 1847 година по Юлианския календар той се ражда, до днес в началото на ХХI век. Повече от век и половина с неговото слово се закърмя всяко ново поколение и чрез силата и властната омая на гениалния поет и революционер, според наложилото се клише, така както пък Иван Вазов е патриархът на българската литература, то осъзнава по-дълбоко и проникновено родолюбивото чувство. Цялата публикация „Стих, съкровен като саможертвата“

140 години от рождението на Пейо Яворов

От 13 до 15 януари в Чирпан се проведоха традиционните Яворови празници. Паметта на великия поет почетоха държавници и политици, много поети, литератори, арменци, граждани. Проведоха се много и съдържателни мероприятия. В научната конференция участваха над 40 преподаватели, научни работници, публицисти. Уредникът на музей „Димчо Дебелянов“ – Копривщица Дойчо Иванов представи своето научно съобщение „До рамото на Яворов. Яворов и Дебелянов“. Цялата публикация „ЯВОРОВИ ЯНУАРСКИ ДНИ 2018 г.“

В петък, 12 януари, ректорите на 23 университета, определени като най-добрите според рейтинговата система за 2017 г., получиха отличия на стилна церемония във Военния клуб в София. В присъствието на академичния елит, министри, кметове и бизнеса, университетите, събрали най-голям брой точки, получиха специални табели с отличените професионални направления. Цялата публикация „Илия Гърков връчва награда на МГУ – Рейтинг на висшите училища“

Днес е Ромската Нова година – един от най-големите и най-почитаните празници от всички ромски групи в България.

Празникът се нарича още Василица. Свързан е с легендата за Банго Василий – защитникът на ромите, който възстановява разрушения от дявола мост, по който те преминават.

В Обединена българска божия църква „Нов живот” град Пирдоп с пастор Йордан Малинов се проведе тържествено събиране на миряните. Беседата бе посветена на празника и неговото значение. По случай Банго Василий подаръци поднесе Станислав Готев от град Пирдоп, който всяка година уважава празнуващите. Той се обърна към присъстващите с думите: „Поздравявам ви с Вашия най-личен празник, като пожелавам здраве и благоденствие. Важно е да уважаваме традициите си, да ги ценим, да бъдем заедно в празници и делници, да не се делим”. Цялата публикация „Банго Василий е…“

Душанци продължава да съхранява съкровищата на българския бит и обичаи. На 14-ти януари по стар стил е Васильовден (Нова година), на който се извършва ритуала „Пеене на пръстени” – наричания и гадаене, пожелания за здраве, дълголетие, плодородие и благополучие. Обичаят носи много емоции и хубаво настроение на всички, които пускат своя накит в ритуалното котле и с трепет очакват да чуят това, което ще им се падне от наричанията.

Неуморните душански самодейци не пропуснаха да отбележат подобаващо празника. Около отрупаният с плодове и украса дрян, се завъртяха типични български хора и  мегдана оживя, огласен от звънливите гласове на народните певици от читалището. Пъстротата на носиите им контрастираше с бялата премяна на Балкана и нашепваше стари предания.

След традиционната запявка, гайдарят извади един по един нишаните от котлето, съпроводено със съответното наричане-пожелание за професия, богатство, задомяване, материални придобивки. Цялата публикация „Наричания и пеене на пръстени в Душанци“