Категория: Народни обичаи

На 10 февруари църквата отбелязва св. Харалампий Чудотворец и св. Валентина. Денят се празнува за здраве на хората, против чумата, която в народните представи се представя като старица, която постоянно е на път и носи със себе си тефтер, в който са записани имената на хората, които трябва да погуби. Поверието е, че „когато Господ разделял службите между светците, на Св. Харалампия определил да държи под заповедите си всички болести, най-страшна от които е чумата”. Свети Харалампи е познат на хората като лечител на болести и рани и господар на всички болежки. Наричан е “заповедчия на чумата”, “чумин господар”, “главатар на болестите”, а празникът на много места се означава просто като “Чуминден”. Цялата публикация „Чуминден. Ден на св. Харалампий Чудотворец“

Антончани ще търсят истината във виното през опияняващият месец февруари, провеждайки IX-тият конкурс „С любов към виното“, който тази година е под надслов: „Вкусете насладата от божествената напитка, защото както са казали римляните: In vino veritas“.

За да участват в конкурса „С любов към виното“ и да имат възможността да бъдат короновани като „Цар на виното 2019“, всички желаещи антончани могат да се включат в тазгодишната надпревара, като производителите на червено вино трябва да предоставят минимум 1 литър от своето винено производство в бутилка, придружена с етикет, на който да са уточнени следните неща: Цялата публикация „В Антон предстои избирането на „Цар на виното 2019““

Стартира усилена подготовка за участие в кукерския фестивал, организиран ежегодно от Община Челопеч и Читалище „Труд и постоянство“. Новосформираният кукерски клуб към читалището вече наброява 35 души, 18 от които деца. Направата на маските започна, като членовете на клуба умуват какви ликове да изобразят, за да стреснат зимата и запазят местните ритуали за плодородие.

Ръководителят на кукерският клуб към читалището Делян Джунев обясни, че за направата на кукерските маски се нуждаят от много материали, но смята, че до 10-ти март ще успеят да се подготвят за успешно представяне на „Сирница 2019“ в Челопеч. Трудностите са основно с набавянето на кожи за маските, както и други важни реквизити, които са традиционни за този обичай в Челопеч, където на кукерите викат още „мечки“. Цялата публикация „Усилена подготовка за Сирница в Челопеч“

Легендата разказва, че четиредесет дни след раждането на сина си, Света Богородица отишла да чете молитва. На връщане минала край брат си Трифон, който зарязвал лозето. Тя го поздравила с “Помози Бог”, както си му е редът, но той като я видял с дете на ръце се присмял и изрекъл хулните думи: “Мома си, пък син имаш”. Богородица много се обидила, като стигнала до дома си, накарала майка си да вземе чиста кърпа и сол и да иде на лозето, защото Трифон си бил отрязал носа. Цялата публикация „Легендата за Свети Трифон и Богородица“

С първият ден на Малък Сечко започват трифунците – цикъл от три последователни дни, наречени още Трифунци – 1, 2 и 3 февруари.  Народният празник, който се отбелязва, е Трифон (Трифун) зарезан, наричан още Трифун Зарезоя, Трифун чипия, Трифун пияница. Черковен празник е на Свети мъченик Трифон, който е бил посечен с меч заради вярата си в Христа във времето на император Деция (248 г.). Цялата публикация „Трифоновден е! Започват трифунците…“

На 21-ви януари за втори път през месеца се отбелязва Бабинден, а църквата почита паметта на свети мъченик Неофит, свети преподобни Максим Изповедник и свети мъченици Евгений, Кандий, Валериан и Акила.

Обредността е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са „бабували“ на родилките. Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, но се е запазил и по време на Възраждането е бил изключително почитан. Цялата публикация „Пак е Бабинден! По стар стил…“

Българите наричат зимният Атанасовден още среди зима, тъй като според народното поверие от този ден зимата си отива, свети Атанас яхва бял кон, облича бяла риза и се провика от Балкана: „Иди си, зимо, идвай лято!“. Затова рано сутрин на Атанасовден всички се отправят към високите могили над селото, за да посрещнат изгрева на слънцето, палят огньове и ги прескачат за здраве.

Свети Атанас е един от светците, които са разделили небето и земята и комуто са се паднали в дял зимните снегове и ледове. Навсякъде на този ден месят пресни питки, мажат ги с мед и раздават. Питките бодат отгоре със стрък босилек. Цялата публикация „Свети Атанас! Зимата си отива…“

Антоновден е църковен празник в чест на преподобни Антони Велики. В народните представи св. Антон и св. Атанас са покровители на чумата и други епидемични болести. Българите наричат Антоновден още Лелинден, от табуираното название на болестта чума – „леля“. На този ден жените не работят никаква работа – не предат, не плетат, не шият, за да не се разсърдят чумата и шарката. Правят се и се раздават питки, намазани с мед или мадужн. В Разградско има обичай две медени питки да се дават на съседи, а третата оставят на тавана за чумата. Антон е старо римско родово име, което означава „безценен“. Цялата публикация „Празнуваме Антоновден! И Лелин…“