Категория: Литературни хоризонти

На 16-ти февруари 2018 г. се навършват 100 години от рождението на Веселин Андреев. Роден e през 1918 г. в град Пирдоп в семейство на държавен чиновник. През 1937 година завършва гимназия в София, а през 1941 г. – специалност право в Софийския университет. По това време се включва в Работническия младежки съюз (1934 г.) и БРП (к) (1940 г.).

Участник в комунистическото движение по време на Втората световна война. От 1941 г. е в нелегалност, а от 1943 г. е партизанин от отряда „Чавдар“ и политкомисар на бригадата. Приема партизанското име Андро. Цялата публикация „НАПУСНАЛИЯТ БКП ВЕСЕЛИН АНДРЕЕВ СЕ САМОУБИВА…“

13-ти февруари е може би най-бележитата дата в пирдопския календар. На този ден се отбелязва рождението на пирдопския майстор на словото, вдъхновения и неудържим радетел на нравствени устои, възторжения и неуморим политик и държавник, пазителя на задружието Тодор Г. Влайков.

По традиция приветствени думи и венци се поднасят пред гордо извисяващия се Влайков паметник, около който в този ден се суетят, снимат и покланят деца, учители, административни ръководители и граждани.

След кратката литературно-музикална програма, поднесена от учениците от НУ“Тодор Г. Влайков“, бяха съобщени имената на официалните лица, дошли да демонстрират своята почит към видния общественик и политически деец, начело с кмета на община Пирдоп Ангел Геров, председателя на ОбС-Пирдоп Мария Шентова, а от името на гражданите цветя поднесе Станислав Готев, който направи и видео-обръщение в Интернет по повод рождението на знаменития пирдопчанин Тодор Влайков. Цялата публикация „153-ти рожден ден на Тодор Влайков“

Щастливеца и Захарий Стоянов се изправят един срещу друг като непримирими политически врагове * Книгата няма успех, издателят Пенчо Спасов, който я отпечатал в 6 хиляди екземпляра, фалирал.
Отбелязването на годишнината от рождението на Щастливеца сякаш неизбежно контрастира на тържествената приповдигнатост, с която честваме по същото време рождените дати на Ботев и Яворов. Всъщност както сам отбелязва в своята „Автобиография“: „Алеко Иваницов Константинов е роден в Свищов на 1863 година, 1 януари.“ На същата дата, пак стар стил, но 15 години по-късно в Чирпан се ражда авторът на „Две хубави очи“ и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“. Образите на двамата велики поети са обгърнати от героичната романтика на времето, от хайдушката атмосфера. Цялата публикация „АЛЕКО, САВОНАРОЛА И „БАЙ ГАНЮ““

Как академичната сектантщина „нормализира“ Ботев
Въпреки че творчеството на Христо Ботев не е огромно по обем, то е достатъчно, за да откриваме в него постоянни теми и образи, които ни вълнуват и будят размисъл, дават ни сила и стават наша опора в търсене на истината. И това продължава от онази далечна епоха, когато в Калофер на 25 декември 1847 година по Юлианския календар той се ражда, до днес в началото на ХХI век. Повече от век и половина с неговото слово се закърмя всяко ново поколение и чрез силата и властната омая на гениалния поет и революционер, според наложилото се клише, така както пък Иван Вазов е патриархът на българската литература, то осъзнава по-дълбоко и проникновено родолюбивото чувство. Цялата публикация „Стих, съкровен като саможертвата“

140 години от рождението на Пейо Яворов

От 13 до 15 януари в Чирпан се проведоха традиционните Яворови празници. Паметта на великия поет почетоха държавници и политици, много поети, литератори, арменци, граждани. Проведоха се много и съдържателни мероприятия. В научната конференция участваха над 40 преподаватели, научни работници, публицисти. Уредникът на музей „Димчо Дебелянов“ – Копривщица Дойчо Иванов представи своето научно съобщение „До рамото на Яворов. Яворов и Дебелянов“. Цялата публикация „ЯВОРОВИ ЯНУАРСКИ ДНИ 2018 г.“

Сякаш неизвестните сили на съдбата събират рождените дати на двама колоси на българската поезия и им придават символична мощ – Ботев и Яворов. Авторът на „Борба“, „Хаджи Димитър“ и „Смешен плач“ е роден на първия ден на Коледа през 1847 г. според Юлианския календар, а създателят на „Калиопа“, „Две души“ и „Вълшебница“ на 1 януари 1878 г. по същия календар. Единият идва с Рождество, за да се посвети на делото,в което „кипи борбата и с стъпки бързи върви към своя свещени конец“ и наистина намира своята смърт в прегръдката на Балкана, на един от неговите върхове, за да се превърне в един от идолите на поколенията. Другият вижда бял свят на Нова година, когато Руско-турската освободителна война наближава своя край и така става връстник на Освобождението. Цялата публикация „БОТЕВ И ЯВОРОВ“

Автор: Симона Велева

Източник: Women’s History – www.jenskaistorya.com

Интересна и малко известна е историята на Мария Влайкова (неизв. – 31 дек. 1926), родена в Битоля. Много по-известен от нея е нейният съпруг Тодор Влайков (1865-1943), бележит писател, общественик и деятел. Нейната работа и живот обаче, заслужават също достойно внимание. През февруари 1926 година Мария построява знаменитото и добре известно в София “кино Влайкова”, което и до днес носи своя автентичен стил и е едно от културните богатства на квартал Яворов в София. Цялата публикация „Любопитната история на кино Влайкова и на неговата основателка – Мария“

Още в първите дни на Новата 2018 година отбелязваме една знаменателна дата – 170 години от рождението на Христо Ботев. Какъв ярък и силен знак за начало, което носи огромния заряд и устрем на поета, кара ни отново да се вгледаме в неговото велико дело и в себе си. Имаме не малко бележити личности и творци, пред чието дело и приноси се прекланяме, но авторът на „Борба“, „Хаджи Димитър“, „Политическа зима“ е първият, който сме определили като гениален, неговата исполинска фигура сякаш е станала в националното съзнание съизмерима с Балкана, той излиза извън общоприетите човешки норми и мерки, налага властна сила и повеля за общуване със словото, кара ни да изтръпваме, когато четем или слушаме изпълненията на неговите изповеди.

В писмо до Тодор Пеев Ботев разкрива пламенния си дух: „Аз не съм способен да тропам по портите и да пея балдевските песни на патриотически маниер. Нека правят това други. Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък ще да изляза на борба със стихиите…“ Неговото верую е „свобода или смърт юнашка“, той не признава полумерките, полутоновете, не се примирява с условията, при които живее, не привиква към ограниченията и преградите, не признава ничия власт над главата си. Цялата публикация „Кой се страхува от Христо Ботев?“

Когато през 1921 г. започва да излиза у нас първият литературен вестник, основан от проф. Ал. Балабанов, един от редакторите е Елин Пелин, заедно с Тодор Боров, Д. Б. Митов, Г. Цанев и др. В една от уводните статии, известният вече автор на „Гераците“ пише: „Българският писател е нещо ненужно, нещо безполезно за нашия народ изцяло, за нашето общество, за това многобройно нищо, което се нарича българска интелигенция, и даже за самата малка среда, сред която се движи. Него го отричат всички, които са го чели, които не са го чели, ни чули, ни видели. Апостол на мисълта, певец на прекрасното, той си остава неразбран, необкръжен от внимание, от тиха, предана и радостна обич. Писателството у нас е смешно занятие, писателят – анахронизъм, на който гледат със съжаление!“
По-нататък именитият творец размишлява за това, че трудно могат да се намерят на книжния пазар произведенията на Зах. Стоянов, П. Р. Славейков, Пенчо Славейков, Яворов, Л. Каравелов… Той негодува срещу онези издатели, които нехаят за българската книга: „Разгърнете каталозите на нашите големи издателства. Там ще видите сума преводи на малки и големи чужди писатели, ще видите разни книги по половия въпрос за деца, за мъже, за момичета и дори за бабите, но ценните, хубавите, благородните наши книги, които би трябвало да красят полицата у всяка българска къща, няма да намерите. Кой би трябвало да ги издаде?“ Цялата публикация „Елин Пелин: „Българският писател е нещо ненужно…““

Христо Ботев

Долапът, на който се въртят от доста време насам чираците на Фуада и Алия, се спря, и на височината остана Саръ ‘Чизмели Мехмед ага. Туй нещо овехтя, както е овехтял и мозъкът на фанариотския патриарх. Но цариградските хаваджии* (вестникари), а в туй число и пачаврата „Турция“ ни разправят за знаменитостите на тоя мъж и за неговата програма. Той бил знаменит с това, че едно време, като си връзвал една заран гащите, Фуад рекъл на Мехмеда: „Хайде, чуджум, сенда чираам ол!** (Хайде, дете мое, и ти ми стани слуга!)“, и го проводил да коли и беси из Сирия.

Сега вече, като везир, тоя знаменит мъж (мъж е и наш Генович) издал и програма за политиката си. Смисълът на тая програма е: новият везир във ваншната си политика ще се пази да не яде свинско месо, а ще гледа да яде само онова, което заячва стомахът на държавата му, и във въпроса за пищеварението, заедно с другите министри, ще се върти на долапът. Цялата публикация „ДОЛАПЪТ“