До гробищния параклис в Мирково се издига един висок гранитен паметник, отдолу квадратен, нагоре преминаващ в пирамида и завършващ с килнат, сега, железен кръст. С надпис, че е осветен през 1909 г. Голям за мащабите на другите паметници, отвсякъде с надписи, врязани в камъка, още преди време ме заинтригува и се опитах да разчета трудно прочитаемия текст:
20.IX.1909 г.
„Тук почиват костите на… (изброени са 8 имена с годините на раждането им). Те загинаха в полето на труда от братска ръка на буновчани, които в злобата си, че спечелиха мирковчани гората в Скорчина, прибегнаха до отвратително убийство.“
ОТ МИРКОВЧАНИ
МИР НА ПРАХА ИМ! 12.IX.1905 г.
(проф. Дойно Дойнов пише в спомените си, че местността е Телиш). Цялата публикация „“ВОЙНАТА” МЕЖДУ БУНОВО И МИРКОВО“
Казват, че културата на всеки народ изпълнява двойна функция: от една страна тя се превръща в индикатор на степента на обществено-политическото развитие, а от друга играе роля на етноконсолидиращ фактор. Така по времето, когато българският народ е под византийско и особено под османско владичество, високите културни достижения от времето на цар Симеон и цар Иван Александър се превръщат в традиционни устои на българския народен дух, като запазват и продължават културно-просветните му традиции.
Община Пирдоп, съвместно с Областната администрация на Софийска област организира публичен дебат с цел провеждане на активен диалог с гражданите по европейските въпроси в отговор на техните очаквания за повече сигурност, заетост и устойчив растеж.
