И февруари мина през Балкана…
Отлетя като ехо с последния чанов звук и конски тропот…
След бурните февруарски дни Средногорието за кратко притихна…
И заваля СНЯГ – дългочаканият, белият, чистият. Обичам да вали сняг и да покрие мръсните златишки улици. Поне за малко да стане красив родния градец. Да бъде светъл и да се усмихва…
Зимната приказка позакъсня тази година, но малък Сечко не забрави да се разлюти, въпреки гонещите го кукери със страшни маски…
Голям Сечко, Малък Сечко… Марта иде! Бяло и червено да закичи!
Средногорието отново бе разлюляно – къде от земетресение, къде от забавления, къде от искания за незабавна оставка. Не спят – будни са средногорските балканджии, нетърпящи гнет и ярем. Не напразно сме ІV-ри революционен окръг и оттук започва Априлското освобождение на България! Родната и Святата! Цялата публикация „Излезе брой 107 на Списание „Средногорски БАГРИ““
Медията на Средногорието