„Отчаян, окаян, веднъж в булеварда
аз тръгнах неземно злочест.
И вдигнах над себе си ярка плакарда:
„Човек без капчица чест!“
На 18 юни 1923 г. умира Христо Смирненски (псевд. на Христо Димитров Измирлиев). Христо Димитров Измирлиев е роден на 17 септември 1898 г. в гр. Кукуш, Македония.
Из „100 години Златишко народно читалище 1889-1989“:
„Днес народното читалище в квартал Златица на гр. Средногорие, което с гордост носи името на достойния син на нашия народ, пламенния пролетарски поет Христо Смирненски допринася за изграждане на социалистическото съзнание в трудовите хора и особено в младежта“…
Е, ако преди години златишкото читалище е допринасяло за изграждане на социалистическото съзнание и е разпалвало огъня на „социалистическата култура“, днес то е неспособно да разпалва какъвто и да било огън, па макар социалистически. Дреме неупотребявано за културни цели, а единствения пламък, който мъждука в него, идва от прозорците на читалищната библиотека. Огън, подклаждан от неуморните библиотекари Митко и Мими Овчарови.
А едно време духовното златишко средище е носило къде по-достойни имена – първоначално „Единство“, отпосле „Паисий“ и „Хаджи Ненчо Палавеев“. Днес трите първоначални знаменити имена на златишката културна институция биха били опетнени от липсата на читалищна дейност, от интригите, подслонили се в златишкото читалище и от нищоправенето на председател и секретар.
Златишкото читалище е преименувано за четвърти път веднага след деветосептемврийския преврат 1944 г. при насилственото завземане на централната и местна власт в България от политическата коалиция „Отечествен фронт“ на „Христо Смирненски“. След 1989 г. в България събитието е определяно предимно като „държавен преврат“ – ограничено по обхват само до завземането на централната (държавната) власт въпреки че поставя началото на поредица радикални промени, довели до установяването на тоталитарен режим в страната.
Първите публикации на патронът на златишкото читалище днес, Христо Смирненски, са във в. “К’во да е” (1915 г.). Сътрудничи (от 1916 г.) на списанията “Българан”, “Родна лира”, “Барабан”, “Художествена седмица” и др. В продължение на 11 месеца (януари – ноември 1911 г.) организира и редактира седмичното литературно-хумористично сп. “Смях и сълзи”. През 1918-1922 г. е член на редакционната колегия на сп. “Българан”, сътрудничи на хумористичните списания “Сатър” и “Червен смях”, на в. “Народна армия” и сп. “Младеж”, както и на “Работнически вестник”.
През ноември 1922 г. започва да издава (съвместно с брат си Тома Измирлиев) хумористичното сп. “Маскарад”, което спира да излиза през 1923 г.. Приживе излизат книгите му “Разнокалибрени въздишки в стихове и проза” (1918 г.) и “Да бъде ден!” (1922 г.). Пише под псевдонимите Ведбал, Вилмон, Гаврош, Кямил ефенди и др.
Читалищният златишки маскарад днес е отчайващо тънка сянка на отминалото величие на читалищното дело в Златица. Пропускът днес поне с две думи да бъде отбелязана годишнината от смъртта на Христо Смирненски от НЧ „Христо Смирненски – 1889“ – гр. Златица повдига за пореден път черната завеса, зад която на сцената няма никой. Или по-скоро този никой освен с политическа съпружеска дейност, с друго нищо не може да се похвали. Добре, че ОбС-Златица заседава веднъж месечно в читалищната сграда и кмета на общината организира някое и друго събитие, че иначе читалището би спуснало съвсем кепенците. А как удобно им се получи нищоправенето покрай коронавирусната пандемия. Ей така, за оправдание…
Едно време със снопена ритла и сред одобрителни възгласи младежи-комунисти с чукове разбиват и разпиляват по земята позлатените букви от името на благодетеля на златишкото читалище Хаджи Ненчо Палавеев. От този срамен вандалски ден то носи името на пролетарския поет. Днес без чукове и без ритла златишкото читалище е замряло и пустее. Празни зали, празен салон. Сал десетина самодейки-танцьорки, шепа певци и певици и пет-шест дечица от време на време пристъпват през читалищният праг. Специално подбрана послушна членска маса. За по-голямата част от златичани има неписана забрана да бъдат приемани за членове… Причините – известни на всички ни! Е, кмет-пожарникар не си избраха златичани, но съпругата му може пак ще опита!
Та днес е ден, който НЧ „Христо Смирненски“ би следвало да отбележи подобаващо. До надвечер може и да се сетят да спретнат барем един текст. От хорска срама! То и за 131-та годишнина на 11-ти май нямаше и ни ред, ни вопол, ни стон… та за 97 години от смъртта на Смирненски ли? Едва ли!