Докоснат от Бога и надарен с неудържим талант Художник, Музикант и Човек
Георги Златанов – живописецът, запечатал невероятната природна красота на Златишката котловина, уловил емоциите по лицата на множество местни жители, прославил Златица в цял свят! Картините му са изпълнени с багрите на сезоните, завладяват смелите му щрихи, изпълват сърцата с трепет, пълнят очите с благословени цветове! Невероятен виртуоз не само в художественото творчество, но и с цигулката, гъдулката и ловната пушка!
На 2-ри април 2021 г. се навършват 90 години от рождението на най-свидният ни средногорски син, живял в Златица, но родът му с дълбоки коренища в Пирдоп, в Драглище, а чрез картините си станал брат, роднина, близък на хора от близо и далеч.
Георги Златанов! Човек Вселена! Определящ себе си като „Богат-Беден” – богат на талант, беден на имане… За него с тъга и безкрайна, неугасваща любов ми разказа обичаната му съпруга Иванка, която отдава живота си на това Гого да има възможност да рисува, да пее и свири, да бъде себе си! Тя е всеотдайна и самоотвержена, наречена от приятелите и състудентите му г-жа Циментеша, защото докато той размахва четката и претворява заобикалящия го свят в платната си, тя лепи плочки, бърка цимент, отглежда синовете им Симеон и Теодор!
За Георги Златанов няма да достигнат думите, които могат да опишат таланта му. Възпяван е от не един поет, даван за пример от не един преподавател в Художествената академия. Защото в неговите картини е щрихован безкрая на балканската красота! И чертите на хората – истински, неподправени, с говорещи очи…
Никога няма да е достатъчно написаното за Георги Златанов, но спомените за него на семейството и приятелите му са най-ценни, най-точни и предават невероятния му благ характер, удивителната му харизма и недостижимия му талант. Златица е изпъстрена с негови творби – картини в общинската сграда и читалището, паметници на силните на онова време, чешми… Рисувал е и Тодор Цонев, и проф. Дечко Узунов, и Никола Младенов. Налагало му се е да рисува и Ленин, Вълко Червенков, Тодор Живков. Водил се на заплата в МДК, за да се възползват от наобятния му талант.
Фризове, афиши и какво ли не е минало през ръцете и четките му, които сега тъжно стенат в ателието му, вглеждайки се в платната му, останали все още тук – в Златица. Радост и мъка, бедност и безпаричие, но душа голяма и пълна като звездно небе… Еленско, Спасовден, Зима, медодобивен комбинат, Душанци, Поморие, Пролет, Лавандула, Мирковска воденица… Ръката му е запечатала всички сезони, пресъздадени през неговия поглед и усет към красивото, към стойностното, към ценното…
За него пишат хвалебствени думи, но най-искреното разказва съпругата му Иванка и неговите истински ценители художничката Маруся и приятеля Любо Стоичков, на който Георги Златанов рисува Момината скала над Църквище!
Проф. Илия Петров пред състудентите на Георги Златанов изрича: „Вижте при Златанов как очите гледат”… И това простичко изречение разкрива недостижимостта на Георги Златанов, чиито платна представят дълбочиността на геният му, съумял да предаде по един неповторим начин „радостта, кипежа на природата за вечна и топла надежда, излъчваща се от бликащите слънчеви светлини и дъхавата земя”… Неземният Георги Златанов!
Петя Чолакова