И днес е народен празник, посветен на пчелите и техния светец-закрилник Прокоп, още Прокопий, Прукоп. Стъпвайки на старата вяра, християнството определя 8-ми юли на Свети великомъченик Прокопий, който бил роден в Йерусалим и живял по времето на император Диоклетиан (III-IV век). Свети Прокопий се отказал от езичеството и приел Христовата вяра. Записаното в историята на християнството разкрива, че Свети Прокопий бил заловен, подложен на мъчения и накрая посечен с меч през 303 г.
В традиционната българска култура светецът се приема за закрилник на пчелите и покровител на пчеларите, затова го наричат Прокопи пчелар. В Средногорието има две свети места, наречени на Свети Прокоп – оброка Прокоп при Копривщица и оброк на Селищар при Челопеч, където са намерени останки от сгради. На оброчището на светеца жените палят свещи и поставят цветя, за да е дъждовна и плодовите годината.
На този ден според записаното от Димитър Маринов всички селяни, които имат кошери, ще омесят два обредни хляба, от които единият е боговица, а другият е светец за св. Прокопи, и преди да е изгряло слънцето, т. е. преди да са излезнали пчелите от кошерищата си, отнасят обредните хлябове в пчелините, кадят ги, а после, като ги намажат с мед, разнасят ги по комшиите. В селата, в които имало големи пчелини, цялото село излизало и на мястото колели курбан овен – за здраве на пчелите, като там обикновено е имало и оброк. Свещенникът светил вода и ръсил всичките кошери, а после преръсването е подреждана и трапеза, на която се слагали и цели пити с мед, отрязани от кошерите. Всеки стопанин на пчелин гологлав ще отиде в пчелина и ще подреже всеки кожер, т.е. ще зима мед. Този мед попа освещава и го пазят за цяр. С тоя мед са мазали и челата на децата, на момите и булките – за уроки.
Валентина Шарланова дообогатява запазените сведения за деня, наречен на Прокоп пчелар:
„Рано сутринта жените на пчеларите приготвят два обредни хляба или два кравая. Единият се нарича боговица или света Петка, а другият Прокопий или светец – за свети Прокопий. Преди изгрев-слънце, преди пчелите да са се „събудили“ стопанките отнасят хлябовете при кошерите, намазват ги отгоре с мед и ги прекадяват с тамян. Мъжете пчелари прекадяват всеки кошер и след това подрязват за пръв път пчелните пити и изваждат малко мед. После всички се отправят към черквата за тържествената литургия. Оставят там паничка с мед, която ще приберат у дома си на следващия ден, и вярват, че този мед притежава лечебни свойства. С него лекуват болните от заушки, шарка и мажат при ужилвания.
След църковната служба жените раздават от хлябовете помежду си с пожелания да се роят пчелите и да дават много мед.
В Източните Родопи и в Странджа планина наричат този празник Прукоп. В резултат от народната етимология, от името на светеца възниква вярването, че който работи на този ден, „няма да прокопса“.
В Прилеп почитат празника, за да „прокопсат децата“.
В Югоизточна Тракия като покровителка на пчеларите се почита Света Богородица.
Няколко божества са свързани с пчелите и меда – Афродита, Вишну, Пан, Кибела и Ра. Христо Енев в книгата си „Светът на символите“ разкрива значението на пчелата в различните митологии и вярвания. В митологиите на много народи образът на пчелата се възприема като създание на бога, олицетворявайки оръдие на Бога, с което той пробужда плодородието. В митологичната образност пчелата и нейните функции се свързват с идеята за Световното дърво. В скандинавската митология дървото Игдрасил е пропито с живителен, свещен мед. Пчелата участва в преданията и космогоничните митове на страната на боговете и против злите духове.
В Египет пчелата била олицетворение на царска сила, жизненост и мъдрост. Египетски мит разказва как богът на слънцето Ра се разплакал, сълзите му покапали на земята и се превърнали в пчели. За древното познаване на този вид насекоми говори и едно изображение на отглеждане на пчели, открито върху релеф в светилище на Ра от времето на V египетска династия.
И богинята Артемида се асоциирала с образа на свещена пчела, нейните жрици в светилищата й се наричали „пчели“, а жреците евнуси били „търтеи“.
Според библейското описание в Обетованата земя тече „мляко и мед“. В раннохристиянското изкуство изображението на пчела в катакомбите било символ на безсмъртието в образа на възкръсващия Христос. Известен е и митът за произхода на пчелата от сълза, проронена от разпнатия Христос. Посредством меда и жилото си пчелата се приемала и за символ на Исус: от една страна медът олицетворява сладост, доброта и всеопрощение, а от друга – жилото се възприема като Съдника Христос и неговото правосъдие.
Пчелата е символ на душата и на нейната материализация след излизането й от тялото. Платон твърди, че душите на праведниците се превръщат в пчели.
Пчелата е важен ентоморфен мотив в древната иконография. В тракийското ювелирно изкуство често се среща и образът на пчелата – висулки към конска амуниция, намерени в Кралево като инвентар към урново погребение са оформени като като глава на пчела в долната и с розета в горната част. Семантично представена пчелата е символ на Богинята майка (критската богиня, Деметра, Артемида Ефеска), чиито жрици се наричат „пчели”, melissai. Тя открива пролетта, намира заспалия бог на растителността и го буди с ужилването си. Поради това се превръща и в символ на възраждането. Пчелата (melissa) кодира добрата съпруга. Медът, който тя дава, е храна на новородения бог (Зевс), както и всяко новородено се захранва с мед. Той характеризира сладките думи на поета и прорицателя. Медът се използва и като свещена напитка за възлияние и пиене. В Тракия като божество бил почитан Аристей, изобретател на пчеларството. Тъй като заради него загинала Евридика, а за отмъщение Орфей унищожил пчелите му.
Медът от древността се възприема за лечебен. Древните вярвали, че медът притежава тайнствена лечебна сила – смесвали го с отвара от билки и го пиели при най-различни болести. Медът за тях е бил магически, използван е като панацея за всички заболявания и болежки по тялото. Медът е смятан едва ли не за единственото средство, което може да осигури дълъг и активен живот – великите мислители от древността го наричат “еликсир за здраве и дълголетие”.
Математикът Питагор (живял през 6 век пр. н.е.) бил убеден, че е достигнал дълголетието си благодарение на вегетарианската храна и постоянната употреба на пчелни продукти. Друг знаменит мислител – Демокрит (4-5 век пр. н.е.), също свързва близо 100 годишния си живот с консумацията на мед. Знае се, че и бащата на медицината – Хипократ (живял около 90 години) обожавал меда и го използвал широко в практиката си. В своите трудове той описва меда като полезно лекарство за отхрачване, укрепване на силите и здравето, и обеззаразяващо средство.
Първите научни данни за меда и медните продукти, като цяло, са наследство от Аристотел (считан за бащата на зоологията, живял през 4 век. пр. н.е.). Според него всички пчелни продукти имат лечебни свойства. Той описва хранителните и лечебните им качества и свойства и дава сведения за наличието на силни естествени антибиотици и редица други полезни вещества. Аристотел пръв препоръчва прополиса за лекуване на рани.
Както в “Илиада”, така и в “Одисея”, Омир нееднократно споменава мед и полен. Медът и медената вода изиграват забележителна роля през древните Олимпийски игри в Гърция. Те са се използвали както за храна и вода, така и за грижа за кожата и тялото по време на игрите.
Когато Александър Велики умира, той е пренесен обратно в Гърция в златен ковчег – пълен с мед. Наполеон Боапарт също използва медоносната пчела като един от символите на неговото управление. В Саудитска Арабия пък е намерен стар шейх на име Саид Бен Газиба, който е живял над 150 години. Дори на такава невероятна възраст той имал бистър ум, бил здрав и жизнен. Той твърди, че редовно изминава по 10 км, а ежедневната му диета включва само хляб, мед и вода!
Подготви: Петя Чолакова
По материали от Интернет