На 18-ти февруари 2021 г. се навършват 78 години от смъртта на видният пирдопчанин Никола Пушкаров – учен, революционер, родолюбец, природовъзпитател и общественик. Именно Никола Пушкаров поставя основите на почвознанието в България. Роден е на 14 декември 1874 г. в Пирдоп, в семейство на известни родолюбци. Дядо му е убит от турците за укриване на революционери. Баща му Петко Л. Пушкаров е виден общественик преди и след Освобождението, а брат му е бележитият български генерал Стоян Пушкаров. Никола Пушкаров е член на рода Пушкарови, чийто потомци Стефан и Ина Райкови днес си спомнят делата на своите деди.
Никола Пушкаров получава първоначалното си образование в третокласното училище в Пирдоп. Бунтарският дух на дядо му и влиянието на директора от началото училище се проявяват у младия Пушкаров още през гимназиалния курс. Той участва активно в ученически борби, редактира прогресивни ученически вестници и е делегат на ученическия конгрес в Казанлък. Преследван от властите, той е принуден да сменя последователно гимназиите в София, Севлиево, Пловдив, Търново, Варна, където през 1895 г. завършва.
Една година е учител в с. Мирково., Пирдопско, след което, през 1897 г., започва да следва естествени науки в Софийския университет. По време на следването си основава първото дружество на студенти естественици. Никола Пушкаров, заедно с някои свои колеги, е сред желаните лектори в работническите вечерни курсове и синдикати. През ваканциите Пушкаров организира научни екскурзии в Стара планина и Средна гора и се заема със задълбочени всестранни познания във всички области на природните науки.
Въодушевен от героичната борба на българския народ в Македония срещу турското робство, Пушкаров се посвещава на освободителното дело. При лична среща с легендарния Гоце Делчев изразява желанието си да се включи в борбата за свобода на поробения български народ в Македония. След като получава насърчение от него, през есента на 1902 г. той пристига в Скопие и започва работа като учител по естествена история. Там редактира вестник „Освобождение“. Бързо се издига на ръководно място в борбата за освобождение и става председател на Скопския революционен комитет. Известни са много случаи, в които животът на революционера е в опасност. Многократно е обискиран, за да бъде намерена нелегалната печатница. Благодарение на своята смелост и себеотрицание успява да спаси себе си и другарите си от турските заптиета.
Пушкаров също така участва в Илинденското въстание като войвода, ръководител на чета. След поражението на въстанието той се завръща в София, където дълго време укрива Яне Сандански в дома си.
През 1911 г. по предложение на Пушкаров се създава Почвен отдел към Министерството на земеделието, на който той става началник на секцията. До 1914 г. ученият провежда редица проучвания и пише обстойни научни трудове. Същата година е изпратен в Германия със задачата да специализира почвознание. През 1919 г., след като се завръща в България, е назначен за директор на Земеделската опитна станция, която по-късно по негово предложение бива прекръстена на институт, а секциите са превърнати в отдели.
Приносът на Никола Пушкаров за българската наука обаче не е забравен. За делото и личността на големия учен свидетелстват създаденият от него институт по почвознание, който по-късно е обединен с Почвения институт на БАН. Този институт и днес носи името на основоположника на българското почвозание. А родната му къща в гр. Пирдоп е превърната в къща-музей и е отворена за всички, които желаят да видят експонати от живота и дейността на Никола Пушкаров.
Източник: https://bulgarianhistory.org/nikola_pushkarov/
Българска история