През 1992 г. 3-ти декември е обявен от Генералната асамблея на ООН за Международен ден на хората с увреждания, като основната цел на този акт е постоянно да мотивира политиците и институциите да предприемат по-ефективни действия, с които да се гарантира достъпът до общата архитектурна среда на хората с увреждания; достъпът до общообразователната система, до общия пазар на труда, до информация и до процесите на изработване и вземане на политически решения, които имат отношение към тях.
„Като общество трябва да се замислим и осъзнаем, че тези хора се нуждаят от особено внимание. Основна цел на политиките за хората с увреждания е да се създават условия те да имат същия индивидуален избор и контрол над живота си, както хората без увреждания. Нека им помогнем да го имат!“, се казва в редица документи и поздравления, отправени към хората, които имат своето място в обществото, независимо от уврежданията си.
Всеки един човек има изконни права, които не се различават за здравите и за тези, които страдат от различни заболявания и лишения.
Правото на живот е основополагащо човешко право. В хода на историята, обаче, е имало периоди, когато животът на хората с увреждания е бил застрашен, тъй като те са били смятани за по-малоценни от „нормалните“ хора. Теорията за социалния дарвинизъм и свързаното с нея движение за евгеника утвърждава идеята, че човешкото „генно депо“ може да бъде подобрено чрез вмешателство на човека и изигра основна роля при поставянето на етикет върху хората с увреждания като „по-ниско стоящи“. Евгениката достига своя връх в нацистка Германия и води до жестоко избиване на повече от 200 000 хора с увреждания, които са и едни от най-ранните жертви на концентрационните лагери по време на Втората световна война.
Повечето от днешните притеснения относно човешките права, засягащи хората с увреждания, са свързани с дискриминацията. Хората с увреждания имат точно същите човешки права, като тези на хората без увреждания; въпреки това обаче те са обект на пряка и непряка дискриминация и изключване в почти всички области на живота. Дали поради социални предразсъдъци, дали поради структурни проблеми в обществото или заради техните собствени увреждания. Това означава, че често те се нуждаят от положителни усилия от страна на обществото, за да имат еднакъв шанс за участие. По-конкретно това може да се отнася до такива области като достъп до информация, здравеопазване, образование и заетост.
Позитивните дейности трябва да са ориентирани към насърчаване на представителството на отделни групи, които традиционно са обект на дискриминация с цел създаване на по-егалитарно общество.