На 30-ти септември умира изкусният живописец, нарисувал най-красивите средногорски гледки, уловил съвършенството на природата и нейните сезони, изваял светлината, струяща от златните листа – Георги Златанов! Символ на златото, на златното сияние. „Романтик в златни рефлекции“, както го определя Аделина Филева.
Георги Златанов ни завеща богато и пъстро наследство – неговите картини, в които са вписани неговите чувства, настроения, емоции, трепети. Оставаме завинаги в плен на неговите невероятни пейзажи, но не можем да не се възхитим и на множеството му портрети – предимно на хора от Средногорието, рисувани с „усет за ясна форма, точен рисунък с чистота и благородство на тона или с по-драматичен и мистичен колорит, портретите му напомнят донякъде класическа живопис“.
„Замислих и изпълних серия пейзажи на едно и също място. Есенни мотиви с еднакъв формат. Пейжите се създават не от изгледа, а от състоянието“, разкрива Георги Златанов и казаното обяснява неговата работоспособност да се отдава на рисуването ежедневно.
Целият си живот Георги Златанов изживява в родната, любима Златица, където е най-близо до обожаванато от него балканска природа, която пресъздава в платната си и предава през необятния си вътрешен свят. Тръгва си от света през есента, отлита със златните листа, на 30.09.1992 г. Поклон!