На 20-ти декември българите отбелязват Игнажден, наричан още: Идинак, Игнат, Игнет, Поляз, Идинажден. Народното вярване, както отбелязва Димитър Маринов, го счита за начало на народната нова година, като денят единак едно време е бил на 21-ви. Християнската реформа го премества и го превръща в черковен празник на свещеномъченик Игнати Богоносец.
На този ден църквата почита един от най-преданите и приближени ученици на Св. Апостол Йоан – Св. Игнатий, наричан още Богоносец, тъй като сам твърдял, че носи Бог в сърцето си. Заради вярата си и отказът да се кланя на римските богове бил осъден на смърт от император Траян, хвърлен на дивите зверове и разкъсан от тях.
От Игнажден се начиня Големият Сечко (т.е. голям месец) и тоя ден се нарича още млада година и нов ден. От този ден се брои народната нома или млада година, счита се за нов ден, млад месец. В някои български краища му казват Идинак, което значи начало на годината, годиняк. Оттам идва и юнец, и конче, които са навършили година, да се наричат идинак, идинаци, т.е. годиняк. Цялата публикация „Игнажден, денят единак!“
