Общински съветници от Златица отговарят

В бр. 51/ 22-28.12-2017 г. (в-к „Камбана“), на стр. 2: Репортер, в рубриката „В малкия парламент” бе поместен материал с автор инж. Тодор Чомпалов – общински съветник от „АБВ”, озаглавен „Управляващото мнозинство” блокира работата на общината за 2018 година”. В този материал имената  ни са споменати, като е включено в  т. нар. от автора „управляващо мнозинство”. Изведеното заглавие и твърденията в материала са неистинни и целящи да манипулират читателите на вестника, като ги убеждават, че е спряна работата на общината за 2018 г. Основно доказателство, че дадената информация е невярна е това, че основния документ, който определя работата на община Златица за 2018 г. е изготвянето, обсъждането и приемането на Общинския бюджет. На цитираното от Тодор Чомпалов заседание на ОбС-Златица не е внасян за приемане Бюджета на Община Златица за 2018 г.

ЗАЩО ГЛАСУВАХМЕ ПРОТИВ направените предложения от страна на кмета на община Златица инж.Магдалена Иванова?

Основният аргумент е, че преди две години положихме клетва във всичките си действия да се ръководим ЕДИНСТВЕНО от интересите на гражданите на община Златица. И тази клетва ни задължава преди да гласуваме дадено предложение, да го проучим и да го обсъдим с широк кръг от граждани, като задаваме съответните въпроси към вносителката. И да не го подкрепяме, ако то не е в интересите на гражданите на общината. Цялата публикация „Общински съветници от Златица отговарят“

Кой се страхува от Христо Ботев?

Още в първите дни на Новата 2018 година отбелязваме една знаменателна дата – 170 години от рождението на Христо Ботев. Какъв ярък и силен знак за начало, което носи огромния заряд и устрем на поета, кара ни отново да се вгледаме в неговото велико дело и в себе си. Имаме не малко бележити личности и творци, пред чието дело и приноси се прекланяме, но авторът на „Борба“, „Хаджи Димитър“, „Политическа зима“ е първият, който сме определили като гениален, неговата исполинска фигура сякаш е станала в националното съзнание съизмерима с Балкана, той излиза извън общоприетите човешки норми и мерки, налага властна сила и повеля за общуване със словото, кара ни да изтръпваме, когато четем или слушаме изпълненията на неговите изповеди.

В писмо до Тодор Пеев Ботев разкрива пламенния си дух: „Аз не съм способен да тропам по портите и да пея балдевските песни на патриотически маниер. Нека правят това други. Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък ще да изляза на борба със стихиите…“ Неговото верую е „свобода или смърт юнашка“, той не признава полумерките, полутоновете, не се примирява с условията, при които живее, не привиква към ограниченията и преградите, не признава ничия власт над главата си. Цялата публикация „Кой се страхува от Христо Ботев?“