Пирдоп празнува своето Освобождение

ПОЗНАЙТЕ ИСТИНАТА – БЪДЕТЕ СВОБОДНИ!

„Ставайте братя, на оръжие мало и голямо за нашата мила свобода и независимост!… Трябва да покажим, че в нашите жили тече йоще старобългарска кръв и че мъчителите не са я съвсем изпили!… Нека никой не чека от другиго да го освободи. Нашата свобода от нас зависи!”…

Г. С. Раковски

* * *

На 03.01.2017 г. жителите на Пирдоп тържествено отбелязаха 140 години от  Освобождението на града. На събитието присъстваха много официални гости, дошли да сведат глави и да поднесат венци пред подвига на всички онези, отдали живота и делата си на Освободителното дело не само в Пирдоп, но и в цяла България.

Старт на тържествата бе даден с възстановка на пирдопските събития от 3-ти януари 1878 г., в която се включиха местни самодейци и представители на НД „Традиция”. Официалните гости,  домакините  и представители на различни политически партии и организации, поднесоха венци и цветя пред паметниците на Тодор Влайков, кап. Михаил Баторски и паметника на пирдопските опълченци, находящ се в двора на НУ „Тодор Влайков”.

* * * Цялата публикация „Пирдоп празнува своето Освобождение“

Елин Пелин: „Българският писател е нещо ненужно…“

Когато през 1921 г. започва да излиза у нас първият литературен вестник, основан от проф. Ал. Балабанов, един от редакторите е Елин Пелин, заедно с Тодор Боров, Д. Б. Митов, Г. Цанев и др. В една от уводните статии, известният вече автор на „Гераците“ пише: „Българският писател е нещо ненужно, нещо безполезно за нашия народ изцяло, за нашето общество, за това многобройно нищо, което се нарича българска интелигенция, и даже за самата малка среда, сред която се движи. Него го отричат всички, които са го чели, които не са го чели, ни чули, ни видели. Апостол на мисълта, певец на прекрасното, той си остава неразбран, необкръжен от внимание, от тиха, предана и радостна обич. Писателството у нас е смешно занятие, писателят – анахронизъм, на който гледат със съжаление!“
По-нататък именитият творец размишлява за това, че трудно могат да се намерят на книжния пазар произведенията на Зах. Стоянов, П. Р. Славейков, Пенчо Славейков, Яворов, Л. Каравелов… Той негодува срещу онези издатели, които нехаят за българската книга: „Разгърнете каталозите на нашите големи издателства. Там ще видите сума преводи на малки и големи чужди писатели, ще видите разни книги по половия въпрос за деца, за мъже, за момичета и дори за бабите, но ценните, хубавите, благородните наши книги, които би трябвало да красят полицата у всяка българска къща, няма да намерите. Кой би трябвало да ги издаде?“ Цялата публикация „Елин Пелин: „Българският писател е нещо ненужно…““