ИНЖ. АЛЕКСИ КЕСЯКОВ: ДО КИТАЙ, РУСИЯ И НАЗАД

перспективи, възможности, мащаби

След двете Ваши международни визити (в Китай и Русия), какво предстои за Челопеч?
Целта на посещението в Китай беше привличането на чуждестранни инвестиции, тъй като ние трябва да се ориентираме в тази насока. Районът ни е рудодобивен.. Рано или късно суровините ще се изчерпят и днес е времето да положим основите за бъдещи икономически дейности в общината. Оказа се, обаче, че мащабите са тотално различни и не можем да намерим допирна точка. Както стана нарицателно, мога да кажа, че всички жители на община Челопеч могат да се съберат в един вход на техен работнически блок. Което означава, че ние няма какво да им предложим така, че да бъдем интересни за какъвто и да е техен бизнес или каквато и да е инвестиция, колкото и малка да е тя.
Едно от най-малките предложения като интерес, който се появи към България, беше изграждането на летище. Това е държавна поръчка и няма как да се случи на територията на община Челопеч. А това е най-малкото, което те бяха готови да инвестират. В тази ситуация не бихме могли да открием обща точка, около която да се обединим за икономическо сътрудничество. Поне на този етап. Цялата публикация „ИНЖ. АЛЕКСИ КЕСЯКОВ: ДО КИТАЙ, РУСИЯ И НАЗАД“

КНИГИТЕ НА РУМЕН СТОИЧКОВ БЯХА ПРЕДСТАВЕНИ В ЧЕЛОПЕЧ

На 10-ти ноември в сградата на НЧ “Труд и постоянство” – с. Челопеч се състоя среща с дългогодишния журналист и водещ на предаването “Нощен хоризонт” по БНР Румен Стоичков, като той представи своите книги пред челопешката публика.
Представянето на “Преди забравата”, “Из стръмнините на България”, “Някъде там”, “Сърце на длан” – плод на дългогодишно пътуване из България и вглеждане в нейните хора и история, бе организирано от Община Челопеч и читалищните дейци. Авторът съчета представянето на книгите си с фото-изложба, като част от снимките, направени по време на разходките му из малко известни кътчета от България, бяха предоставени на читалището.
Последната му книга “Сърце на длан” съдържа и 11 интервюта с едни от най-популярните личности в съвременна България.
Творческата среща, изпълнена с разказите за населени места, хипотези за произхода им, предания, легенди, обичаи, историите на църквите, школата, читалищата и на хората, предизвика голям интерес у челопечани и те зададоха множество въпроси, купиха си от книгите на Румен Стоичков и получиха автограф.

Мирково отбеляза 175 г. от рождението на ПОП НЕДЕЛЬО

На 18-ти ноември мирковчани поднесоха венци в памет на поп Недельо, роден в село Мирково, кръстоносец в Хвърковатата чета на Георги Бенковски.
Легендарният поборник е духовникът, дал знак за вдигането на въстанието в село Поибрене на 20-ти април 1876 г. със старинния сребърен кръст от църквата в селото, с който в последствие е благословена и поведена Хвърковатата чета. Поп Недельо е един от основателите на Поибренския революционен комитет, като взема дейно участие в подготовката на въстанието, като фактически той се превръща в своеобразен “кръстоносец” на четата. Свещеник Недельо Иванов е арестуван след погрома на въстанието и осъден на заточение. Близо 18 месеца е в заточение. След Освобождението е пуснат на свобода. Завръща се в родното си село.

КАРТИННА ИЗЛОЖБА В БУНОВО

Картини, плетива и шевици бяха подредени в изложба в НЧ “Светлина 1901” – село Буново. Художничките Татяна Гинкулова и Йорданка Атанасова представиха пред публиката своите мечтания, фантазии, природни етюди, икони и рисувани камъни.
Бяха представени и красиви ръкоделия, съчетаващи неповторимите багри на българските шевици и красотата на българските дантели. На събитието присъства и кмета на община Мирково Цветанка Йотина, придружена от секретаря на Общината инж. Цвета Попова.
Г-жа Йотина поднесе своите благодарности към организаторите на събитието, в частност към Милена Петровска – председател на НЧ “Светлина 1901”, както и към участниците и гостите на изложбата.

“ВОЙНАТА” МЕЖДУ БУНОВО И МИРКОВО

До гробищния параклис в Мирково се издига един висок гранитен паметник, отдолу квадратен, нагоре преминаващ в пирамида и завършващ с килнат, сега, железен кръст. С надпис, че е осветен през 1909 г. Голям за мащабите на другите паметници, отвсякъде с надписи, врязани в камъка, още преди време ме заинтригува и се опитах да разчета трудно прочитаемия текст:
20.IX.1909 г.
„Тук почиват костите на… (изброени са 8 имена с годините на раждането им). Те загинаха в полето на труда от братска ръка на буновчани, които в злобата си, че спечелиха мирковчани гората в Скорчина, прибегнаха до отвратително убийство.“
ОТ МИРКОВЧАНИ
МИР НА ПРАХА ИМ! 12.IX.1905 г.

(проф. Дойно Дойнов пише в спомените си, че местността е Телиш). Цялата публикация „“ВОЙНАТА” МЕЖДУ БУНОВО И МИРКОВО“

БУДИТЕЛЯТ БЛАГОСТОРНИК ХАДЖИ НЕНЧО ПАЛАВЕЕВ

Ноември е. Отново. Есен, листа, димитровчета, аромат на огнище. Месецът, започващ с Деня на будителите. Онези, книжовниците, просветителите и борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията ни и нейния морал.
Макар и изпълнени със съвременен песимизъм, обръщайки се назад и вглеждайки се в миналото ни, виждам много примери за хора, дръзнали да подбуждат и събуждат, да бранят и подкрепят, да рискуват и жертват себе си в името на отечество, родина, народ. Паисий Хилендарски с любов написал “Историята СлавноБългарска”, Георги Раковски, дръзнал да създаде Първата българска легия и да открие за всеки, който иска да чете и види непреходността на българските корени, бит и обичаи. Васил Левски и Христо Ботев, отдали живота си в името на Свободата. Българската. Иван Рилски, Неофит Бозвели, Иван Вазов, Петко Р. Славейков и много други достойни българи, прозряли, че бъдеще можем да имаме, само ако извоюваме настоящето си, бъдем единни и всеотдайни в името на нещо свято, нещо общо, нещо стойностно, каквото е съхранението на езика български, българското образование, българските традиции и българската свободна воля. Народе???? Цялата публикация „БУДИТЕЛЯТ БЛАГОСТОРНИК ХАДЖИ НЕНЧО ПАЛАВЕЕВ“

ЗЛАТИШКОТО ЧИТАЛИЩЕ УГАСНА

Казват, че културата на всеки народ изпълнява двойна функция: от една страна тя се превръща в индикатор на степента на обществено-политическото развитие, а от друга играе роля на етноконсолидиращ фактор. Така по времето, когато българският народ е под византийско и особено под османско владичество, високите културни достижения от времето на цар Симеон и цар Иван Александър се превръщат в традиционни устои на българския народен дух, като запазват и продължават културно-просветните му традиции.
След 1856 г. като центрове на новобългарското просвещение в поробена България се раждат първите читалища – своеобразни центрове за новобългарска просвета и култура, представлявайки стремежа на българите да преодолеят средновековните културни порядки и да се ориентират към модерните измерения на културата, като ги съчетаят с народностните традиции. Българите, получили своето образование в различните европейски центрове носели пъстротата, разнообразието и разноезичието на възрожденската култура и при завръщането си поставили началото на промените тук. Цялата публикация „ЗЛАТИШКОТО ЧИТАЛИЩЕ УГАСНА“

Укротяване на метала, или…

КАК ЕДНА НАУКА СРЕЩНАЛА ТАМ НЕЙДЕ СИ ЕНТУСИАЗЪМ

Бях се отписал от темата „Аурубис” и то съзнателно, та чак до онзи ден. Всъщност, наивно си мислех завинаги, но кой да предвиди, че службогонският стремеж на едни подрастващи кариеристи да правят всички на идиоти, е толкова дразнещ и нагъл, че ме изкара от тихия заслон на семейната ми идилия…
Две години откак съм загърбил тази тема минаха, а през това време доста събития се случиха. Първо, основният стълб на аурубишното нахалство – генералния секретар Георги Николов, показно и шумно отпадна от бляскавата сцена на металургичния фолклор. В комплект с него полетя и пи-ярката Мануела, която обогатяваше същото това аурубишно нахалство с прекомерна доза глупост – собствена и административна. Цялата публикация „Укротяване на метала, или…“

ИЗГРЕБАХА ЗЛАТИШКАТА ОБЩИНСКА КАЦА

Община Златица е във финансов и морален фалит,
ОбС ЗАСЕДАВА НА “ДЮШЕЦИ”
Дълго прикриваният финансов цирей в Община Златица се спука и неприятната му миризма увоня общината и довлече сериозни последици за нейните данъкоплатци. Спукването му бе ознаменувано с устно и противозаконно разпореждане на все още кметуващата Магдалена Иванова, която заповяда ОбС-Златица да бъде изведен от заседателната му зала и прогонен от общинската сграда. Не само съветниците, но и цялото му недвижимо имущество – заседателни маси, столове, озвучителна уредба и прочие. Само пердетата останаха да висят сиротно в опразненото помещение. Цялата публикация „ИЗГРЕБАХА ЗЛАТИШКАТА ОБЩИНСКА КАЦА“