20 години от онзи ден, в който средногорският будител Лукан Савов си тръгна от този свят, оставяйки ни събираните дълги години от него средногорски народни песни и своя балкански хумор, завещавайки ни своята най-голяма любов – тази към българските народни умотворения, песни, хора, обичаи. Закърмен от майка си с любов към българската песен и народно творчество, той съумява да предаде тази нестихваща своя обич на своите ученици, колеги и съграждани.
Лукан Савов е роден на 1-ви август 1926 г. в Пирдоп. Учителства цели 35 години в средногорските градчета и селца. Минал през Пирдоп, Антон и други, но най-много се задържал в Челопеч. Тези, които имали вземане-даване с него казвали, че е „особена порода човек”. Неуморен, сърцат и напет балканджия, нахлупил калпак, наметнал ямурлук, стиснал здраво дудука – посветил живота си на българския фолклор и съхраняване на българското народно творчество.
Малко странен за някои, но за други човек, който с гордост споделят, че са имали щастието да познават и да общуват с такава богата духовно личност. Богата на таланти, но още по-богата на желание да се раздава за своите ученици и за народното, святото българско знание, съхранено в песни, пословици, ритуали, музикални инструменти.
Лукан Савов е основател и дълги години ръководител на фолклорен състав „Средногорски звънчета” – Челопеч, като дори успява да продуцира една малка и една голяма грамофонни плочи с техни изпълнения. Съставител е на Сборник с 269 средногорски народни песни, като включил в него текстовете и нотите, за да могат утрешните хора на Средногорието да познават песните на своите деди. Инициатор е за създаването на Комитет за съхраняване на фолклора в региона, който председателства дълги години, през които неуморно обикаля Златишката котловина, за да търси съмишленици, благодеятели, приятели, които да помогнат подготвяните от него надарени деца да пътуват и да се изявяват. А изявите им са многобройни – в Националното радио, на съборите в Рожен, Копривщица, Тетевен, Смолян… Дори успял да заведе своите „Средногорски звънчета” през 1986 г. на турне в Полша. За него БНТ прави филм със заглавие „Мотив от звучна окарина”.
Докато бил учител по музика в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” – Челопеч, Лукан Савов създал школа за изучаване на един от народните духови инструменти – дудукът. Това станало в далечната 1978 г. Дълги години дудучарският състав на Лукан Савов представя Челопеч на националните събори в Копривщица, от където е носител на множество награди.
Лукан Савов напуска този свят на 25-ти ноември 2000 г., оставяйки огромна празнина в Златишко-пирдопската котловина, която едва ли скоро ще бъде запълнена. Защото едва ли скоро ще се роди човек с толкова много мерак да работи на ползу роду за опазване на българщината, на българския бит и богатото на багри, ритми и стъпки българско народно творчество.
Целият жизнен път на Лукан Савов е посветен на българското, на истинското, на неприкосновеното българско народно творчество, българските умотворения и напеви. Залюлян от рождението си с песен, пята от майка му, до последният си дъх Лукан Савов не допуска тя да заглъхне, а я разнася по поляни и долчини, по събори и мегдани, запечатва я с восък в сърцата на своите ученици и на своите слушатели, припомняйки, че „Полето ражда тикви, Балканът – хора” и следвайки тази своя житейска максима, Лукан Савов не се умори да влага усърдие, време, емоции да съхранява родния фолклор, да разкрива неговата необятна пъстра магия и чрез него да предава мъдростта, която той пази…
Като песен, литнала в Космоса, като кавал събрал стадото, като моми на кумичене… 20 години изминаха от деня, в който душата му полетя, яхнала песен! Поклон пред светлата му памет!
Подготви: Петя Чолакова
Снимки: Архив ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – Челопеч на Цветана Радева
Margarita Ivanova BogdanovaУчителят Савов създаде и ръководеше и първият фанфарен оркестър в Челопеч, хор, акордеонен състав, състав за естрадни песни. Всички участвахме в някоя от тези творчески групи с удоволствие и ентусиазъм. Всеки празник в Челопеч се огласяше от облечените в ботевски униформи фанфаристи. Поклон, Учителю!