13-ти февруари е може би най-бележитата дата в пирдопския календар. На този ден се отбелязва рождението на пирдопския майстор на словото, вдъхновения и неудържим радетел на нравствени устои, възторжения и неуморим политик и държавник, пазителя на задружието Тодор Г. Влайков.
По традиция приветствени думи и венци се поднасят пред гордо извисяващия се Влайков паметник, около който в този ден се суетят, снимат и покланят деца, учители, административни ръководители и граждани.
След кратката литературно-музикална програма, поднесена от учениците от НУ“Тодор Г. Влайков“, бяха съобщени имената на официалните лица, дошли да демонстрират своята почит към видния общественик и политически деец, начело с кмета на община Пирдоп Ангел Геров, председателя на ОбС-Пирдоп Мария Шентова, а от името на гражданите цветя поднесе Станислав Готев, който направи и видео-обръщение в Интернет по повод рождението на знаменития пирдопчанин Тодор Влайков.
Светът на Тодор Влайков съвсем не е идеален и идиличен, разказва Панко Анчев. Вярно е, че в него има много радост, ведрост, спокойствие, песни, любовни трепети, но и него не подминават завистта, ненавистта и чисто човешката злоба. Над него постоянно тегне опасността да бъде сринат или отровен. Намират се някои хора, които или ще пуснат мълва и клевета, или ще завидят, ще сторят злина. И то не от кой знае каква полза, а просто защото разпадащото се колективистично общество не се крепи вече на добротата и сговорчивостта, а на завистта, егоизма и разрухата… Но Влайков устоява и продължава напред неустрашимо да следва избрания жизнен път.
Както сам той споделя в писмата си до брат си Алипия, важно е стъпка по стъпка непрестанно да се работи, за да се „повдигне поминъка на хората“, за да стане „държавата ни крепка и богата, и народа ни, всичкия ни народ честит и доволен“, за да се научат „простите хора да четат и пишат и да надмогнат духовната си слепота“…
Научихме ли се да четем и пишем, научихме ли се на задружност и вяра, на нравственост и висота в делата, на мисъл и деятелност насочена не към егоистични лични подбуди, а към „събуждане на населението во всяко отношение и към сдружаване на сичките хора за постигане общата задача – умственото, нравствено и материално повдигане на Пирдоп“, и не само?!
Днес в Пирдоп отбелязаха 153 години от рождението на забележителния и колоритен, многопластов и многолик Тодор Влайков. В този ден обществените служители поднесоха венци пред лика му, но дали всъщност вникнаха в завещаното от него чрез делата му. В Пирдоп отбелязват преди всичко писателя и учителя Влайков, сещат се за него и като създател на първата кооперация в село Мирково, но някак си настрана остава истинската същност и истинската му мисия, а именно – неговата държавническа и политическа деятелност, неговите неуморни действия в името на демократичността, неговата дългогодишна дейност на издател и редактор. Защото Влайков е най-малкото автора на „Дядо Славчовата унука“. Влайков е преди всичко примера за един истински общественик и народен представител с непоколебима принципност и морални качества. Защото Влайков е онзи, който осъзнава своята историческа задача и твърдо я отстоява. Въпреки всичко и въпреки всички. Високите му нравствени идеали го водят напред в ежедневните борби за изпълнение на приетата от него общественополезна мисия.
Благодарение на неговите политически изяви и публицистична дейност, той днес е възприеман като водещ идеолог на радикалдемократизма в България.
„Неговата политическа публицистика далеч не е загубила своето значение и към днешна дата, тъй като тя е съществена част от демократичната политическа традиция в България“, отбелязва д-р Георги Близнашки в предговора си към „Личния режим у нас“ – книгата, в която Тодор Влайков обръща внимание на формата на управление на страната ни от държавния глава Фердинанд І, която на пръв поглед изглежда парламентарна, но по своята същност е израз на личната воля на царя, която се превръща в т. нар. личен режим на държавния глава.
Личи отдалеч сходството между това, което описва Влайков и сегашното положение в нашите средногорски общини, или поне в част от тях. Навярно някои ще отрекат, че тук се наблюдава един своеобразен местен „личен режим“ на управление, но той прозира от случващото се по сесии, дела и предприети действия на един-двама местни управници, които явно не осъзнават времената, в които живеем…
Колко ни е нужен днес един възкръснал и възродил се Тодор Влайков, за да проличи разликата между истински политически и обществено ангажирания човек и тези, които сега управляват средногорските ни родни общини.
Делото на Влайков не трябва да се чества в един ден на рождение и няколко Влайкови дни, които се провеждат през май. Делото и заветите на Влайков би следвало да са настолна книга на всеки, който се е запътил да заема не само кметския стол, но и стола на общински съветник. Защото, както казва отново политика Влайков, чиято 153-годишнина отбелязва Пирдоп днес:
„Най-голямото щастие за човека е най-високата нравственост. А най-високата нравственост казва да се посветиш цял, да работиш за благото на другите, на своите ближни, които трябва да обичаш като себе си, да не стоиш безучастен, а да се стремиш да помагаш, да бъдеш „участен”. „А кой е „участен”, разбира се само по себе си”…
Нека бъдем „участни“ не само на думи и с венци пред Влайковия паметник, но и всеки един Божи ден, за да пребъде България!
* * *
В знак на почит Станислав Готев връчи по един символичен подарък на двете обществени библиотеки – в град Пирдоп и тази в село Душанци, изразявайки своето убеждение, че трябва не само в този ден да почитаме хора като Влайков, Ботев и Левски, но да го правим ежедневно, четейки техните заветни думи и изучавайки техните общественополезни дела.
