Април 2005 г. В гергьовският месец!
В месеца на пристаналата пролет, на новото начало, преди 15 години се появи едно списание за смелите, свежите, щурите и уникалните… БАГРИ, Средногорски Багри! Име пъстро, но и мистично, събрало в себе си обещание за разнообразие, за надникване в душата, за шарени въпроси, за неудобни истини.
И така, 15 години – страница по страница, заглавие след заглавие, текст след текст, шареното наше издание диша, живее, разнищва средногорското ежедневие, запечатва в красиви снимки необятната красота на Балкана, шаренията на Средна гора, багренията на местните празници, обичаи, традиции. И обръща с хъстара навън и случващото се в общинските сгради. Наднича по сесии, повдига завеси, информира, пита, отразява…
Живот! Средногорски, Балкански, Български!
Първите страници на първи брой на смелото и свежо списание, на щурото и уникалното издание са само 12 на брой, но пък пълни с песните на лазарките и уханието на Цветница. И неминуемо присъстват актуалните за тогава, а и днес теми – за зеленото богатство на България, за по-чистото Бъдеще на Средногорието, за биогенетиката на дърветата и за неизменните и най-богати челопешки празници.
Каквото и да е ежедневието ни – забързано, стресирано, работническо, то ние, българите, винаги можем да поспрем и да се насладим на богатите празнични трапези, да пийнем бира по дуварите, одумвайки съседите добронамерено, припознавайки и себе си сред тях. Защото колкото и да си завиждаме, сме единни в нужда, колкото и да клюкарим зад гърба си – подаваме през мрежата чаша захар, колкото и да недоволстваме – спазваме правилата. Поне 90% от нас! Останалото е плява!
Първи брой през април 2005 г., но не първоаприлски!
Списанието удържа на повратите на времето, на предателствата и хулите, на недронамерени зложелатели… И вече 15 години е тук и сега! В Средногорието, което е единственото място в България, което си има пъстролисто списание – луксозно и цветно, като малък семеен албум, съхраняващо мили спомени и будещо бурни дискусии…
От осанна до разпни го! 133 броя! 15 години!
Неизменно лъчезарно и смело, щуреещо с ветровете и будещо възхищение! Оплювано, осмивано, но четено и препрочитано! Появило се на бял свят по време гергьовско, посветено на нивите, пасбищата и горите. Малко семенце, посято в плодородната почва на Възкресението! Като румена мома по самодивски поляни, като Венера с венец от омайни цветя и воал от лунна светлина! Като яйце в дионисиева десница!
Свежо и оригинално, талантливо и начумерено, критично и непримиримо! Багри! При това балкански, средногорски, че и лековити!
Тогава, преди 15 години, на корицата на новоизлюпеното от нашарено великденско яйце крехко списание, застана един щурец, а на страниците му бе отразен подобаващо един прохождащ в попрището си кмет. И тогава и днес същите тези двама юнаци са най-отпред на празничното средногорско хоро и диктуват пулса на балканското време! Необятното, необозримото, неопитоменото! С „Две думи…” и засукан мустак доверие към новото издание демонстрира д-р инж. Илия Гърков, допускайки ни до вътрешния си свят и предпочитания, а инж. Алекси Кесяков като нов-новеничък кмет, прояви своите твърди позиции, заявявайки смело: „Община Челопеч черпи сили от древността и ревностно пази ценностите и традициите си”. Казал го преди 15 години и го доказал ясно и категорично! Защото Челопеч е село от сой! Село начело!
Първи брой! Първи уводни думи…
Гениални по своему и актуални винаги! Колкото и да звучи в ушите на някои недоброжелатели високопарно и самохвално, това, което е така, си е така! Факт неоспорим! Истината е всесилна и тя ще спаси света! Наред с красотата, която излъчва! И със Слънцето, което винаги изгрява и след най-мрачния ден…
Днес ми харесва да съм Аз! И затова моето Аз преди 15 години от идея се материализира в едно списание, съдържащо в себе си Багрите на Живота!
Човек всекидневно се сблъсква макар и силно казано с нещо, което му „противоречи” – друг човек, постъпка, дело, социално или нравствена категория. Отделна дума. Или поглед. Или предмет. Може би и природна картина – едва ли. Защото природата не можеш да не приемеш такава, каквато е. Във всичките й причудливи, невероятни и противоречиви превъплъщения. Тя е истина, с която едва ли е уместно да се спори. Но в природата-истина има и игра. Игра на стихиите. Игра на светлини и сенки. Игра на багри и отенъци. Игра между сила и слабост. Между покой и движение, студено и топло. Както в живота, защото природата е живот и живота е природа. Ако се вгледаме в играта-живот, винаги можем да открием истината. И най-напред, съвсем логично и закономерно заставаме очи в очи с един неизброден млад свят. Променящ се непрекъснато – болезнено, или не съвсем. Но никога окончателно и никога в застой. Защото единственото сигурно нещо в света, в който живеем е Промяната! А светът винаги е познат и непознат! Привлекателен и загадъчен, понякога страшен…
Човече, дали и днес, както преди 15 години, няма да ти хареса да се разходим заедно из забавния, шарен свят на любопитното и увлекателното, където преобладават ярките цветове на делника и празника? За да можеш да възкликнеш възхитен и окрилен: „Днес ми харесва да съм Аз”. Виж навън… Пролет е! Нова пролет… Още ни има и нас… А дори да ни няма във вида, в който сме, ще се преродим Заедно в едно по-добро Утре!
А “Багри” продължават да следват своя път! Да извиват снага и да крачат бодро напред… Като реката и планината, край които са се родили преди точно 15 години!
В 133 брой, празничен по великденски, наметнат с овчарски ямурлук и с венец от дъхави пролетни цветяна глава, короновани ще ви върнем за кратко назад, за да проверим доколко се е променил един инженер –скорпион, изкачил стъпалата в професионалното си поприще но един дъх, но запазил ентусиазма си на мечтател.
Ще проверим един новоизбран кмет как се справя в първите месеци от своето кметуване, разчитайки на приятелските съвети на друг като него, стартирал с хъс и непреклонност преди 15-на години, съумявайки да си постави 100 задачи накуп и да осъществи повечето от тях. Макар и в смутно, кризисно време, ще се усмихнем бордо изпод маските и ще намигнем на всички ви, за да предизвикаме и у вас порива да се усмихвате! Винаги! Защото няма да е все така и защото сме живи и здрави, а това е най-важното… Балканът е там и ни чака! И това очакване е тъй сладостно, защото е споделено и заредено с емоцията на забраненото… Ще ни бъде!
Виртуално се поразшетахме из мегданите на средногорските общини да разузнаем и за пореден път да се убедим, че доброто е заразно в едни от тях и още не е дошло в други. Но съдбата си знае работата и изпитва онези, които твърде дълго не желаят да започнат да използват главите си по избори, а разчитат на партията-майка да ги води в пътя… Път, който стига единствено до сметището и боклука, но не и до сполука!
Боядихаме яйцата, попяхме от балконите за здраве лазарски песни, пропуснахме трапезите с приятели, но съхранихме здравето на близките си. Гордото Средногорие остана единно и отстоя на изкушенията да хукне да се облажва. Отговорни към останалите доказахме, че сме истински загрижени за ближния, спазвайки христовите заръки да го възлюбим като себе си.
Априлци от 4-ти революционен окръг няма как да се дадат на един коронавирус! Нали! Особено, когато сред нас са хора като д-р Кирил Палавеев, като Илия Гърков, Алекси Кесяков и Цветанка Йотина! Все за гордост и подражание! Редно е да се стремим да сме достойни наследници на великите българи, край чиито родни домове сме се родили и ние. Дебелянов, Влайков, Пушкаров, Палавеев, Каравелов, Каблешков… Много са и всеки ни е завещал от себе си, от принципите си, от вярата си, благословил ни е с думите и делата си!
15 години „Средногорски БАГРИ”!
Пожелаваме си все така да имаме възможност да се докосваме до същността на всяко нещо – безстрашни и непримирими, борбени и любознателни, отсяващи зърното от плявата, задаващи за някои неудобни въпроси, посочващи очевадни истини, изискващи да се работи в полза на хората, а не за лична изгода. Да бъдем там, където има нужда от нас – край замърсената река и орязаната гора, за да спрем нарушителите, посред веселието на пъстрите празници и усмихнати жители, на общинските сесии, където шепа хора решават съдбините ни. Коректив на властта, неуморно питащи и изискващи отговор! Посочващи грешките, изобличаващи престъпните деяния, измерващи пулса на китното Средногорие, което кипи и се вълнува, танцува и празнува, негодува и избира, помни и прощава!
С две думи, едно към едно – спретваме анализи по нашенски и разкриваме тайните на живота тук и сега… Чисто човешки чрез едно малко, спретнато списание. Списание за смелите, свежите, щурите и уникалните!
Хващаме те отново за ръка и те приканваме да ни последваш из градските улици и горски пътеки до върха…
Петя Чолакова