На 21 юни 1917 г. в с. Мирково, Софийско, е роден капитан Неделчо Бончев (1917 – 1944) – летец-изтребител. Известен е като втория български пилот (след Димитър Списаревски), свалил чрез таран американскибомбардировач по време на Втората световна война.
Кап. Неделчо Бончев завършва Втора мъжка гимназия заедно с Димитър Списаревски, след което постъпва във Военното на Негово Величество училище. Освен в България, получава военно образование в Италия и Германия. Завършва Изтребителната школа в Карлово. Служи като боен пилот в 1-ви армейски въздушен полк (1940 – 1942 ) и в 6-и изтребителен полк (1942 – 1944).
От август 1943 г. е командир на ято във 2/6 изтребителен орляк. Участва в боевете за отбраната на София по време на бомбандировките през 1943-1944 г. На 20.12.1943 г. той поврежда тежко един американски четиримоторен бомбардировач, а на 30.03.1944 г. сваля една летяща крепост Боинг Б-17.
Уменията и храбростта на Неделчо Бончев излизат наяве в боевете за отбраната на София по време на бомбардировките през 1943-1944 г. На 20 декември 1943 г. той поврежда тежко един американски четиримоторен бомбардировач. На 30 март 1944 г. сваля една „летяща крепост„Боинг Б-17“. Най-големият му подвиг обаче тепърва предстои. Извършва го в един от най-мрачните дни за българската авиация, тъй наречения „Черен Великден“ – 17 април 1944 г.
На 17.04.1944 г. атакува една летяща крепост Боинг Б-17. По собствените му разкази, старае се да стреля от максимална близост, за най-добри попадения, но приближава прекалено и не успява да се размине с бомбардировача. Двата самолета се сблъскват и разрушават във въздуха. Бончев се свестява след свободно падане от няколко хиляди метра заедно с бронираната пилотска седалка. Успява да се освободи от коланите и да отвори парашута си. Приземява се в една дълбока преспа до село Студена, Пернишко, без ботуши, загубени по време на падането. Признати са му 8 въздушни победи.
Към края на лятото той се завръща при бойните си другари в ятото. Българската войска е изпратена от новата власт срещу нов противник – отстъпващите германци. Започват бойни задачи и Бончев не може да се сдържи повече да бездейства. Сам отхвърля лекарската забрана и на 05.10.1944 г. излита начело на две четворки изтребители Месершмит Ме-109 от 2/6 орляк. Бойната задача е да прикриват шест бомбардировача, след което да проведат самостоятелни атаки по земни цели по шосето Крива паланка – Куманово. При заход за земна атака, самолетът на Бончев е улучен от противникови зенитни оръдия. Пилотът скача с парашут от малка височина, а след секунди машината експлодира. При приземяването наранява крака си. Пленен е от германците. За последно е видян от българския офицер-летец, поручик Георги Петков Георгиев – Гошето. Разминават се под конвой на входа на военнопленническия лагер в Скопие, нямат възможност да разменят нито дума.
По-нататъшната съдба на Бончев е неизвестна. Съществуват различни предположения: че е загинал по време на преход на военнопленническа колона около Прищина, че е екзекутиран от германците чрез разстрел, и други. Истината не е известна.
На Неделчо Бончев е кръстена улица в софийския район Искър. В началото ѝ е поставена паметна плоча и монумент от самолетно витло.