Точно днес, на 1-ви април, по света се празнува Денят на шегата, а в България го възприемаме и като ден на лъжата. Наричан е на места и Ден на глупаците. Денят на хумора, шегата и лъжата не е официален празник, но е спечелил широка популярност и се празнува като ден, в който много хора се шегуват и разказват забавни небивалици на своите приятели, семейство, учители, съседи и колеги. В България има обичай да се излъже днес всеки срещнат с някоя невинна лъжа, уж за късмет, а някои го правят съвсем не толкова невинно.
На старобългарски език месец април е „лъжуняк“.
Съществуват различни версии за произхода на деня на шегата. Една от версиите за началото на традицията да се шегуваме е свързана с Франция и смяната на Юлианския календар с Григорианския. Кралят издал закон, с който въвежда датата 1 април за начало на календарната година на мястото на 1 януари. Френските поданици се възпротивили на тази идея и в знак на протест на следващата година изпратили новогодишни картички на 1 април. Законът не влязъл в сила, но изпращането на картички се запомнило като шега, свързана с датата 1 април. През следващите години французите продължили да измислят различни шеги, които се правели в този ден.
Друга история разказва, че празникът на хумора се е родил в Англия през 1860 г. Английски джентълмени били поканени на тържествена церемония по „изкъпването на белите лъвове“, която трябвало да се проведе на 1 април. Англичаните не се усъмнили в странната церемония и завели и съпругите си на посоченото място. За тази шега се говорело дълго време след това, а 40 години по-късно 1 април бил наречен Денят на глупците.
В древността 1-ви април отбелязвали само ирландците. Дедите ни забелязали, че април е непостоянен, времето е колебливо и често се мени. В желанието си за веселие нарекли първият му ден – ден на лъжата, закачката и хумора. Мнозина ‘ще се хванат’, когато някой хитрец ги изпрати за ‘зелен хайвер’, но такава е традицията. На почит са остроумните, досетливите, веселите.
Съществуват твърдения, че корените на този празник могат да се търсят в римския фестивал в чест на Хилария, който се провеждал на 25 март. Свързват го и с празникът на глупците (Festus Fatuorum), който се отбелязвал още в древния Рим – в средата на февруари.
Този ден в България е свързан с различни суеверия, като например това, че за да имате късмет през цялата година, трябва да излъжете поне веднъж и вас да ви излъже някой до обед.
„Сечко сече, Марта влече, Април кожи продава”. Пролетните месеци са непостоянни и старите хора ги определяли по интересен начин. Според някои етнолози обичаят да се лъже празнично у нас води началото си от т. нар. „славяните“, доколко такъв народ (племе) е съществувало някога, някъде. Използвали думата “лъжетрев” , чиито смисъл се обяснява с отношението на хората към променливостта на месец април. На старобългарски език месец април е „лъжуняк“. Не е необичайно явление през април вече да са цъфнали дръвчета, цветя и треви и след това да ги попари студа. Все още за този ранен етап на пролетта са характерни колебанията. Вече сме се наслушали на закачаки от страна на мъжете, че все Баба им Марта и непостоянната женска природа им били виновни за студовете. Ха сега да ги видим какво обяснение ще измислят ако април реши да студенее!
“Прати ме мамо далеко, че кат’ лъжа да ми е леко”, „Лъжи ме да те лъжа, да минава времето”, “От половин кило риба изкарал три кила хайвер” са само част от поговорките за родния маниер да лъжем и преувеличаваме. Докато свят светува ще се ядосваме, когато ни излъжат успешно и ще се пръскаме от гордост, когато ние успеем да спретнем мазничка лъжа.