148 години Той не умира! Гибелта му е само привидна, делото му – непреходно! Главният апостол на Мизия, Тракия и Македония Васил Лъвский е убит, а виновниците дълго са укривани, но се знаят. Забележителният труд на Янко Гочев „Убийството на Васил Левски. Виновниците“ разкрива укриваните години наред факти и обстоятелства, довели до обесването на най-свидния син на Майка България. Янко Гочев смело повдига завесата и разобличава виновниците, сред които и чужди, и свои.
Янко Гочев: „Заслугите на Левски, които стават негови „грехове“ в очите на руската дипломация са най-малко две: първо – пробужда българите чрез дейността си, като им внушава идеята за самостоятелност на българската революция, без да се опират на никого, вкл. на Русия, тъй като „помощта“ ѝ не е безкористна; второ – създава ВРО в България, която е самостоятелна организация на българите, извън всякакъв контрол и зависимост от великите сили, особено Русия.
Тъкмо поради това ВРО („БРЦК в Българско“) на Васил Левски става голяма опасност не само за османската държава, но и за главния „надзирател“ на българските освободителни борби срещу великите сили – Русия. Тази българска организация трябва да бъде неутрализирана на всяка цена. Имперските интереси на Русия диктуват да не се допуска по никакъв начин ВРО („БРЦК в Българско“) да се разрасне до размери, до които ще бъде в състояние да организира самостоятелна революция, независима от Русия. При успех това означава създаване на самостоятелна българска държава извън руското влияние…
Основната стратегическа цел на борбите на българския народ пред Възраждането е създаването на свободна и независима България. По този въпрос се водят дискусии и спорове сред водачите на българската революция. Разликата е в пътя, по който трябва да се върви. Как ще се освободим: с чети ли, без чети ли, или с комитети, чрез просвета или с оръжие, сами ли или с чужда помощ? – това е бил спорът сред българските революционери. Тук е първото разминаване на Левски с тях. За разлика от всички други, той е вярвал, че ние трябва сами да се освободим „с една обща революция“…
„Аз, Васил Лъвский в Карлово роден,
От българска майка, юнак аз роден,
Не щях да съм турски и никакъв роб,
Същото да гледам и на милий род“…
Силно влияние върху формирането на неговата идеология има Георги Раковски. Той е родоначалникът на организираното революционно движение за национално освобождение, известен с пламенната си съпротива срещу руската намеса в българските дела.
Г. Раковски е учителят по родолюбие на самия Левски. По въпроса за връзките между двамата големи българи Захари Стоянов пише: „Повече от предположение, ние можем утвърдим, че искрата за народна свобода и патриотизъм е била разпалена най-много у младия Васил от Раковски“…
Георги Раковски Левски са две части на една идея – националноосвободителната. Левски е най-успешният и последователен ученик на Г. Раковски, който доразвива идеите му. Дяконът взима идеята на Г. Раковски за „привременно правителство“ и я доразвива, но той отбелязва, че това „привременно правителство“ трябва да стъпи върху едни тайни комитети, които да работят вътре в страната и да закълнат хората, а не да се чака помощ отвън. В това е голямото осъзнаване, до което достига Левски, като продължител на делото на Г. Раковски…
Левски има своя позиция по въпроса с Русия, отразена в документалното му наследство. Той по правило не желае да търси помощ от чуждите държавни глави. Затова често коментира, че освобождението на българите е чисто българско дело. Във вижданията на Апостола ясно личи линията на суверенитет на българското национално движение и на независимост от външни фактори… Левски не може да бъде заблуден и употребен от външни сили за техните цели, особено от велики сили като Русия, поставили си за цел да „освобождават“ България, за да я превръщат в своя губерния. Левски не може и няма как да обича руския император и руските помешчици превърнали народа си в роби!.. Това е осъзнавал Левски и е внушавал и на своите привърженици да не бъдат наивни в надеждите си за каквато и да е помощ от „Дядо Иван“…
Захари Стоянов предава в биографията си за Левски важен разговор:
– А ти какъв ще станеш, бай Василе, когато се освободим? (а не когато ни освободят – б.м.) – попитал го един път Божил Георгев в присъствието на други трима апостоли: Ангел Кънчев, Димитър Общия и Сава Младенов.
– Когато се освободи България, за мен не остава вече работа по между ви – отговорил той. – Тогава аз ще да ти отида в Русия да съставлявам комитети, защото там, макар да няма чалми, но народът е притиснат от нас повече“…
„Никому не се надявайте, – говореше той. – Ако ние не сме способни да се освободим сами то значи, че не сме достойни да имаме свобода; а койти ни освободи, той ще да ни направи това, за да ни подчини отново в робство…“…
Левски е наречен „Апостол на свободата“, защото не е чакал руснаците да ни освобождават, а защото е работил да се освободим сами. Следователно „който ни освободи, той ще ни и пороби“ е смислово коректен извод от цялата философия и стратегия на Васил Левски за освобождаването на България със собствените сили. Длъжни сме били да се освободим сами, а да не чакаме да ни освобождават. Левски е мислил точно така. Той превъзходно е разбирал това, което няколко години по-късно казва екзарх Антим I в очите на нашите руски „освободители“: „Вие хубаво ни освободихте, а сега от вас кой ще ни освободи?!“…
„От никъде помощ не можем да чакаме, нито пък да желаем, каквото направим, сами да си го направим, така е по-редно и за нази си е…“
Левски изгражда БРЦК в България като независима и самостоятелна революционна мрежа. Но далеч преди турската полиция още да е усетила Дякона, руските тайни служби го държат под око. Причината е, че той упорито, твърдо и неотклонно върши делото си, без да съгласува действията си с плановете на руснаците. Делото на Левски влиза в пълен разрез с руската официална политика. Затова в руските среди е възникнал въпросът какво да се прави със самстоятелната българска революционна организация и нейния лидер?… Затова той става „вреден“ за руските имперски интереси. С агитациите си Левски разколебава мита сред българите в „дядо Иван“ и същевременно създава тайна революционна мрежа, която се стреми да постави извън руския контрол и влияние“…
Палачите на Левски биват възнаградени… Сред тях са имена, които и днес сквернят паметта на Апостола на българската свобода от улици и площади. Като това на граф Игнатиев.
„Гибелта на Левски е важно събитие в българското революционно движение през епохата на Възраждането. Това е своеобразен вододел в нашата история. Пречупени са усилията на Левски и неговите хиляди верни съратници и последователи за насочване на борбите на българския народ в правилна посока – извън влиянието на останалите балкански държави и велики сили, или най-малкото до степен на ограничаване до минимум на тяхната намеса.
През периода 1869-1872 г. благодарение на Левски то тръгва по „опасен“ за нашите „доброжелатели“ на Балканите и в Петербург път. За да си върнат своя контрол и влияние, те вземат бързи мерки. Пагубна роля в това отношение ще изиграят агентите и сътрудниците, с които държавните български „доброжелатели“ са наводнили нашето революционно движение. През 1872-1873 г. ВРО или „БРЦК в Българско“ на Левски е била разгромена и разбита по подъл начин, чрез българи, поставили се в услуга на Русия и Сърбия.
Всъщност говорим не за един, а за два последователни удара срещу „БРЦК в Българско“. Първият е по „делото“ срещу Левски, а вторият – през 1873 г. когато пак чрез поставени лица като Стоян Заимов и последващия „процес“, наречен още „Одрински“, втори голям след „Софийския“, са ударени комитетите в Южна България.
Последиците са сериозни и дори фатални. След смъртта на Левски, арестуването и изпращане на заточение на по-голяма част от революционерите ни като резултат от „процесите“ от 1872-1873 г. БРЦК преживява тежки времена…
От всичко това печели турската влас ти най-вече Русия. БРЦК в периода след гибелта на Левски е удобен инструмент за провеждането на нейната завоевателна политика. С убийството на Левски граф Н. Игнатиев постига важна приоритетна цел на руската имперска политика на Балканите – възвръщане на контрола над българското освободително движение. Конфликтът между самостоятелна българска революция и революция, зависима и вписваща се в действия на външни сили най-вече Сърбия и Русия, е решен в полза на втората тенденция от руския посланик граф Игнатиев. „Вицеимператорът на Цариград“ демонстрира отново завидни умения в „тихата“ дипломация, действа подло и задкулисно, като успява да удари чрез зависимите си лица свои агенти българи и турски софийски комисари българската революционна организация в сърцето ѝ.
С убийството на Левски граф Н. Игнатиев доказва на практика на българските революционери, че техните самостоятелни революционни акции са обречени и няма да бъдат допуснати от Русия. Българското революционно движение трябва да обслужва целите и интересите на Русия, а не обратното. Или както сам той казва в своите „Записки“ „българите трябва да бъдат наши съюзници и оръдия на нашата политика срещу германците. Само за постигането на тази цел Русия може да принася жертви в тяхна полза и да се грижи за тяхното освобождаване и засилване. Да се жертват изключително руските интереси, погрешно вземайки средствата за цел, т.е. имайки предвид само освобождението на славяните, предоставяйки им възможност да служат на враждебна за нас политика и удовлетворявайки се със собствения си хуманитарен успех – е безразсъдно и осъдително“.
Самостоятелно българско въстание не може да миа, защото според Азиатския департамент българският народ не трябва да се освобождава сам, а трябва да бъде освобождаван от Русия, за да бъде разделян и подчиняван (поробван), така както самият Апостол на българската свобода е предупреждавал“.
ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА ТИ ПАМЕТ, АПОСТОЛЕ! Прости, че не разбрахме заветите ти и обругаваме делото ти и днес!
По книгата на Янко Гочев „Убийството на Васил Левски. Винавниците“, изд. „Анико“, София, 2016 г. Библиотека „Сите българи заедно“, № 32.