По случай 155 години от рождението на Тодор Влайков от НУ „Тодор Г. Влайков“ – Пирдоп организират честване, което ще се проведе на 13.02.2020 г. от 10.00 ч. пред паметника на политика, писателя, общественика, родолюбеца Влайков, разположен в центъра на града.
Тодор Влайков е един от най-ревностните защитници на българщината, политик с изключителен принос за България, виден спомеществувател за развитие на читалищното дело, основател и председател на Българския учителски съюз.
През 1890 г. Тодор Влайков и Тодор Йончев основават в Мирково първата българска кооперация – „Мирковско взаимодавно спестовно земеделческо дружество „Орало“.
Влайков е сред основателите и първи лидер на Радикалдемократическата партия. При основаването на Демократическия сговор през 1923 г. участва в групата, изработила първата програма на новата партия.
„През 1888 год. окончателно скъсва с университета. Пътят му го води към народа. Ще работи за народа, ще пише за народа и ще живее с народа. Така теоретизира мечтателят. А действителността му показва алчните си зъби. Бедният писател трябваше да избира: на едната страна на житейските везни беше неговото перо, а на другата се сложиха всекидневните нужди. И те натежаха. Перото не храни. В хармония с народническите му настроения единствената служба беше учителството. Такъв стана в Ш-класното пирдопско училище – главен учител. Първите стъпки в обществено-просветната дейност не бяха насърчителни. По неволя се спречква с опартизанен учител. Макар и подържан от кмета, младият просветител не искаше да стои в една изтегната атмосфера. Па и нещо го тегли да бъде все по-близо до масите, да им бъде съветник и възпитател. Дойде му идеята да стане учител в някое село около Пирдоп. Или пък би приел да бъде училищен инспектор, за да подкара учителството в ония насоки на възпитанието, които той е открил от практиката си като учител. Приятелите му д-р Кръстев и Тодор Йончев го раздумват от намерението да се затвори в село. Временно заема длъжността учител в Търновската гимназия. Д-р Кръстев, който ценеше Влайков и му беше напечатал в „Мисъл“ разказа „Ратай“ [г. І, 6-10], успя да го настани за училищен инспектор в София (1892-94). През това време написа „Учител Миленков“. Недоволен само от административната си работа, той създава и едно народообразователно дружество, което трябваше да разшири своята дейност из цяла България“ – Никола Атанасов.