Според народната вяра и религиозните народни обичаи на 15-ти юни отбелязваме Видовден. Няма сведения да съществува светец с подобно име, затова и този ден не е включен в църковния календар. По стари сведения се приема, че днес честваме Вида – сестра на двамата светци, наричани градушкари – Вартоломей и Елисей.
Димитър Маринов разказва: „Градушкари, според народното вярване, има четири: Герман градушкар – 12 май; Вартоломей – 11 юни; Лисе – 14 юни и Видовден – 15 юни. Но от всичките Герман е първият и главният градушкар“.
В народната митология Вида е образ на Възмездието. Тя разделя правото от грешното, а денят се приема като еманация на Страшния съд. Според други празникът е посветен на св. Вит, закрилник на зрението, живял в края на III и началото на IV век. Празникът се почита, за да се предпазим от градушки.
Поверията на този ден гласят, че днес не трябва да се работи, за да не се разгневят градушкарите. Хората вярвали, че градушките идват като възмездие за греховете и това е довело до представата, че на Видовден наяве излизат всички сторени злини. Оттам е и предупреждението: „Всяка коза за свой крак, но като дойде Видовден, ще видим!“
У нас празникът се отбелязва основно в западните райони на Годечко, Трънско и Брезнишко. А по света се чества в Черна гора, Босна и Херцеговина, Чехия и Сърбия.
В България денят се свързва и с култа към Слънцето. Хората го посрещат в ранни зори, вярвайки, че то ще им даде здраве и сила. Младите момичета изнасят дрехи от чеиза си и ги простират по оградата, за да се огреят от слънцето и да се видят от момците и съседите. Както за дните на споменатите градушкари, така и за Видовден се вярвало, че на него слънцето се обръща за зима. Затова на този ден ставали много рано, преди да изгрее слънцето, та когато изгрее, да го видят как се завръщало назад, към зимата.
Видовден се празнува също за здраве на очите и против слепота. На Видовден момите изпълняват магически практики и любовни гадания: мият се с „видовденска“ вода, за да са хубави и буйни косите им и да са красиви лицата им; срещу празника те отрязват три стръка от растението шавар, наричат ги на имената на момците, които харесват, и вярват, че до края на годината ще се омъжат за момъка, чийто стрък е израснал най-високо. Позната е практиката момите да изнасят от раклите чеизите си и да ги простират по оградите, за да ги види слънцето, съседите и ергените.
Имен ден днес празнуват всички с имената: Видо, Вида, Виден, Видена, Видослав, Видослава, Видостин, Видостина, Видела.
Тази година на 15-ти юни е и Черешова Задушница – отбелязва се преди големия християнски празник Петдесетница. Черешовата задушница е свързана с поверието за прибирането на душите на всички покойници, които са били на свобода след Велики четвъртък.
Православната църква е установила на този ден специално богослужение в памет на починалите християни. Чрез богослужението в църквата, измолваме прошка от Бога за нашите покойници. В памет на покойниците, наред с молитвите, се изискват и дела на благотворителност. Благотворителен характер имат и общите трапези, които вярващите правят на Черешова задушница. Приготвят се жито, хляб, вино, плодове и други храни, които се раздават.
Житото символизира възкресението, а хлябът – Исус Христос.
На Черешова задушница християните посещават гробовете на близките си покойници, почистват ги, прекадяват, преливат ги с вода и с червено вино. Запалват свещ и раздават житото, хляба и първите череши, дали името на тази панихида.
Задушницата у нас се нарича „черешова“, защото това е най-популярният плод през периода и обикновено се прибавя към поменателните трапези.
За една календарна година обикновено задушниците са четири – преди Месни заговезни, след Спасовден, около Димитровден и Архангеловден.
Подготви Петя Чолакова
по материали от Интернет и от книгата на Димитър Маринов – „Народна вяра и религиозни народни обичаи“.