Природата е удивително нещо… Толкова приказно и толкова непредсказуемо, колкото само тя може да бъде.
И винаги ни изумява, изненадва и ни подарява красота. Като тази, която ни се случи през октомври. В три дни се съчеха три сезона. Лято. Есен. Зима. Докато в Златишко-пирдопската котловина още се зеленеят дърветата, то Балкана вече рисуваше с жълто-оранжеви бои. И за да бъде още по-невероятно и непонятно, великата художничка реши да сложи бели шапки по средногорските въхрове. Как да не се насладиш на подобна изумителна гледка и как да не изкажеш благодарност за изобилието от багри!
Природата винаги успява да плени и да съчетае по най-добрия начин това, което ни поднася като изживявания, чувства и емоции. И всеки един от нас – малка прашинка от нейния Безкрай, може само да впери поглед в картината и да се остави тя да го изпълни със спокойствие, вяра и любов.
Именно през този тъй чудесен отрязък от октомври, се състоя и 13-тата годишна среща на най-истинските любители на българските гори – “Планинарите”.
Идеята за създаване на планинарско общество не е една и не е от вчера. Но именно тази идея на двама-трима ентусиазирани любители на българските природни красоти, се осъществява преди близо 13 години, стартирайки със създаването на сайта “Planinari.org”, който в последствие прераства в публична фейсбук-групата “Планинари”, към която днес са се присъединили повече от 25 хиляди членове:
(ФБ Група Планинари).
Началото на тази “планинарска общност” е положено от Стоян Мутафов и Ангел Добрев. В последствие се родила и идеята в края на всяко лято планинарите да се събират на любимо място, “да споделят преживявания и да се задеват моми и ергени”…
Тази година планинарите избраха да отбележат своята ХІІІ-та среща на едно от своите любими места за приятелски събирания – на гостоприемната хижа “Мургана”в село Челопеч.
Ето какво написаха част от неуморните планински покорители, тръгнали за хижа “Мургана” да отразят подобаващо поредната планинарска седянка…
Yavor Savov:
На 6 октомври 2017 г. – Варна, температурата е 27 градуса по данни на НИМХ, на другият ден дъжд, дъжд, а аз се качих от Челопеч към хижа Мургана и тъкмо пристигнах в хижата го обръща на сняг, който понатрупа поне 15 тина сантиметра снежна покривка. 8 октомври снежна покривка, мъгла, мокър тежък сняг, времето обаче е с тенденция да се оправя през деня и в посока надолу. Пътят беше осеян с паднали дървета, имаше стада крави, коне, колоритна картинка и кравите също чакаха да се махнат барикадите от паднали клони. Впечатляващо е със слизането от планината, как се появяват цветовете и топлината – поизчезнали в мъглите и мрачното време горе в Балкана.
Булка Змейова:
Фото-отчет за планинарската ни среща, която много динамично се промени като място според прогнозите за времето, а на самото място и според децибелите и музикалния репертоар.
Имаше от всичко – хапване, пийване, танци, карти и естествено планинарски истории. Единият Явор сподели Рождения си ден с нас, а другият – децата си, които оцениха музиката на Митко Барда. Тримата админи препратиха награди за ретро-фотоконкурса. Други си щракахме актуални снимки, да има с какво да участват внуците в “ретрото” след 50-тина години.
Беше ни хубаво и без ток, на камина и свещи/челници. В неделята Златица ни посрещна слънчево усмихната.
(снимки – от планинарите)