ДПМ отчете резултатите от третото тримесечие и постигнатото през 2018 г.
На връх Игнажден в ДПМ-Челопеч се състоя регулярна среща с медиите, на която оперативният директор Цветомир Велков представи дейността на дружеството, постигнатите резулати, направените инвестиции и предстоящо реализиране на различни дейности, които целят оптимизация на производствените процеси, повишаване на добавената стойност на продукцията, инициативите в областта на екологията и обществото.
Цветомир Велков:
Това, което очакваме в края на годината е да постигнем всички заложени параметри на добив и преработка. В тримесечието резултатите са много добри. Всичко това не може да се случи без добра организация и на поддръжката.
Радвам се, че можем да отчетем добри резултати в абсолютно всички сфери – като започнем от геологията, минем през показателите, които за минните инженери отговарят, през маркшайдерите и през показателите, които са от изпълнението на дейността на рудника. Направените анализи дават тенденции в една много сериозна база на генериране на различни инициативи, които са насочени в посока подобряване на процеса, което е най-важното нещо.
В допълнение към това, искам да споделя нещо, от което аз лично съм много доволен. Младите минни инженери – специалисти в предприятието, успяха отделно от оперативните анализи, които направиха, да подготвят и доклади, с които взехме участие в една национална конференция и една международна в Санк Петербург. Участвахме с осем доклада в България и един доклад Русия.
Друго интересно, което за което искам да споделя – това са подготвителните работи в рудника, които имат отношение към средносрочната перспектива на предприятието. Това са добивните работи. Показателите за следващото тримесечие са добри. Имаме над 300-400 хиляди тона набрурена руда. Това е два месеца и половина, три напред, което е много важно.
В дългосрочен план през годината инвестирахме в капитална инфраструктура в една зона в Челопеч около рудните тела на блок 149. По-интересното в тази зона в рудника е това, че тя е открита около 2005 г. През следващите години инвестирахме много – в сондиране, да дефинираме рудните тела, локации, параметри, за да можем да планираме и проектираме добивни дейности там. Това са едни доста по-различни рудни тела, така че направихме доста сериозни анализи за най-добрите технологии, които можем да приложим, за да ги експлоатираме по безопасен и ефективен начин. Вложихме много, за да можем да ги включим в плана за добив през следващата година.
В посока подобрение на процесите променихме платформата, в която планираме дейността в оперативният център на рудника. Нещото, с което сме популярни в минната индустрия е дигитализацията, wi-fi покритието, технологиите, които използваме в ежедневието, за да вършим ползотворно работа си. Имайки възможността, да използваме това wi-fi покритие и да получаваме информация в реално време, сменихме и системата, с която се планира работата в рудника. На позиция сме да направим следваща крачка за оптимизиране и надграждане на процесите. Търсейки добрата технология, правилната технология и не на последно място хората, защото те са ключовия фактор за постигане на успех. Ние няма как да сме успешни, да подобрим един процес, да въведем нещо иновативно ако не ангажираме хората по правилния и ефективен начин. Така, че те са в основата на този добър резултат.
Естествено, добитата руда трябва и да я преработим. Планът за тримесечието за преработена руда също е постигнат. По отношение спецификацията на концентратите също се направиха доста анализи. Екипът, който е ангажиран с този процес анализира сериозен обем от данни. Там също можем да се похвалим. Анализите ги завършихме не само с добавена стойност на организацията, а и с участието на такива форуми. Работим в пряка връзка с университета в Иеш. Изградили сме мост между академичната общност и минната индустрия. Много добри резултати постигнахме.
Искам да споделя за двата проекта, които се включиха. Единият е този, с който променихме нашата система за дозиране на ксентогенатите – химическите добавки, които се използват, за да се уловят полезните компоненти. Направихме този проект на база данни и то по възможно най-добрия начин. Всъщност, един проект дали е успешен или не, той трябва да бъде замерен. Успяхме да замерим и видим добавената стойност като резултат от него. Тя цифром и словом е изразена с едни 2% по-добро извличане във флотация. Продължаваме по всички стъпки на процеса.
Буквално преди няколко дни стартира и още един проект, който реализираме с агитаторите, т.е. успяхме да увеличим времето за кондициониране на материала. Защо това е важно? Виждаме какви са температурите навън. При един химичен процес знаем всички температурата, при която той се случва е много важна. Когато не можеш да повлияеш на температурата работиш с времето, т.е. да подсигурим по-дълго време на материала, чиято преработка предстои. Един наистина много добър проект, който следваше всички принципи в системният подход за анализ и подобрение – да идентифицираш къде имаш загуби, да генерираш идея как тези загуби можеш да ги компенсираш, да валидираш това нещо, което искаш да направиш (било то статистически или лабораторно), в нашия случай лабораторно, да потвърдиш резултатите, които очакваш, че си ги постигнал и в крайна сметка проектът да е увенчае с успех.
Направихме и инвестиции в знанието, и в местните общности – както в Челопеч, така и в Чавдар и Златица. В Златица участваме в изграждането на футболно игрище – осигурихме техника и оператори. Проведохме няколко интересни инициативи, които бяха отразени – Деня на отворените врати, откриването на фолклорен център в Чавдар, Мениджър за един ден и т.н. Надявам се да сме успели да създадем подходяща среда и условия хората да надникнат, да помиришат както казваме рудника. В деня на будителите посрещнахме най-прекрасните същества – нашите деца с инициативата „Гордея се с труда на моите родители”. Малчуганите тази година имаха възможност да се запознаят с професията еколог.
Признания на компанията – отбелязали сме няколко награди, които компанията получи. Наградата на КРИБ за работодател за 2018 г., наградата на Български дарителски форум като местен дарител и за поредна година наградата за най-голям обем финансови дарения в България. За нас това са изключително важни и ценни признания за компанията.
През годината се случиха две мероприятия, които не само във формат дискусия, а с реална демонстрация – на една конференция в Торонто успяхме да направим жива връзка от рудника – да подадем видео сигнал, аудио и телеметрия – информацията от машината, от оборудването в реално време. Има изключително висок риск да се случи подобно нещо в реално време, но ние успяхме, имайки предвид часовата разлика и условията. Може би сме първата компания, която успя да направи такова нещ. Второто е от празника на миньора, когато пак успяхме да направим жива връзка и гайдарския екип да поздрави, от трошачния комплекс, който е на около 600 метра под земята. Жива връзка – поздрав за цялата гилдия. Доста интересни и не много срещани неща ни се случиха през 2018 г.
Проект, по който работим е и надграждането на хвостохранилището. Разрешителните за проекта са на лице. Приключихме и с тръжната процедура по избор на изпълнител. Това, което очакваме до края на годината е да открием и строителна площадка. Проектът е обезпечен с бюджет и е с планирани обеми за целия живот на рудника.
Смарт-центърът.
Той е едно естествено продължение на случващото се в рудник Челопеч и в развитието на нашия оперативен модел за дейността. Успяхме да съберем на едно място хора, процеси и технологии. Отново една положителна промяна в рамките на организацията. Технологиите са нещо, което проверяваме, валидираме и казваме да, те стават или не стават. Важното е в утрешния ден това как ще се отрази в процесите. И най-важното в случая отново са хората. Всяка една такава сериозна промяна задължително минава през ангажираността на хората. В дигиталната ера, в която живеем ние вкарваме много усилия в намиране на техническото решение на нещото, което имаме предизвикателството да решим. Редим го, правим го и много пъти се забравя, че в целия този поток най-важни са хората. Това ни е най-важният и най-ценен капитал. За много големи компании, които идваха тук, са много интересни всички тези технологии, но в един момент имайки възможността и капитала да си купят, да си позволят да го имат, изпитват много сериозни трудности в промяната. Според мен това е именно защото този ключов фактор човешкия капитал е пропуснат, изпуснат. Затова ние инвестираме много в тази посока.
Част от стратегията на компанията е непрекъснатото подобрение. Имайки възможността да вкараме доста технологии, да теглим данни в реално време, да намираме форми да подобряваме процеса или да реагираме по-бързо, идва един момент, когато данните са акумулират, стоят и те чакат и никой не иска да чуе какво искат те да кажат. Всъщност това е анализ и подобрение. А те са ценни и би следвало да е използват за добавена стойност. Това идва да покаже колко много потенциал има в този процес и не случайно в този център ние вкарваме доста усилия. Освен проследяването на процесите в реално време и намаляване времето за реакция, ние анализираме събраните данни, които ни подсказват как да ставаме по-добри и по-успешни. Предизвикателството пред нашата индустрия е точно това. Не можем да влияем на цените на металите. Изискванията и очакванията към нас се увеличават, както вътрешните, така и външните. Съдържанията в дълбочина намаляват. Ако ние спрем процес да се опитваме да станем по-добри, ние нямаме шанс. Затова ние постоянно инвестираме и даваме възможности за развитие. Това рефлектира върху качеството и в повишаване на безопасността. Следващата ни естествена стъпка е веригата на добавената стойност да я удължим, включвайки целия процес – от проучването, до концентрата.
Подготви: Петя ЧОЛАКОВА