„Аз съм учител. Родил съм се в мига, когато от устата на дете е изскочил въпрос“ – Джон У. Шлатър
В това противоречиво и неспокойно време ролята на Даскала се оказа неразбрана. Затова и той се превърна в противоречива и неспокойна личност, която бе натоварена да носи тежкия кръст на обществото.
В клас влизат не просто деца. В клас влизат тревоги, въпроси, болки, разочарование, неизвестност, несигурност. И битката с тях е всяка минута. Заедно с числата по математика броим жертвите от последната война, заедно с думите по български език откриваме колко много сме се отдалечили от истинския, свеж, богат, ромолящ като пролетно поточе, език.
Езикът, станал груб, понякога див, започва да ни пречи да се разбираме, да се изслушваме, да се разбираме. И учителят не може просто да се превърне в “шкурка”, с която да “изчисти” този натрупан пласт. С търпение, с разбиране, надминаващо човешкото, Учителят започва да лекува. И едно цвете, една усмивка, едно “Беше ни приятно с вас, госпожо!”, едно “Благодаря” му връщат силите и той отново е героят в битката. Макар и не винаги разбран.
Затова всяка година навръх 24 май, заедно с преклонението пред силата на Словото, с белотата на разцъфналите дървета, мирисът на люляк, Учителят се превръща в централна фигура. Дори и за малко.
И тази 2022 година, по време на традиционните Влайкови дни, община Пирдоп отново събра всички учители от града, за да им благодари. Бяха раздадени традиционните награди “Учител на годината” на най-изявените сред тях. Беше връчена и наградата “Даскал Тодор Пирдопски” на Верка Камберова, дългогодишен учител, директор и зам. директор. Живот, отдаден на децата.
В залата на чителаще “Напредък” гостуваха оперни певци, които посветиха изпълненията си на Бакхус, като напомниха на присъстващите, че светът не е просто само работа. Богът на виното и удоволствията продължава да е жив и трябва да бъде следван. Събитието продължи с коктейл.
Диана Луканова