Стартира усилена подготовка за участие в кукерския фестивал, организиран ежегодно от Община Челопеч и Читалище „Труд и постоянство“. Новосформираният кукерски клуб към читалището вече наброява 35 души, 18 от които деца. Направата на маските започна, като членовете на клуба умуват какви ликове да изобразят, за да стреснат зимата и запазят местните ритуали за плодородие.
Ръководителят на кукерският клуб към читалището Делян Джунев обясни, че за направата на кукерските маски се нуждаят от много материали, но смята, че до 10-ти март ще успеят да се подготвят за успешно представяне на „Сирница 2019“ в Челопеч. Трудностите са основно с набавянето на кожи за маските, както и други важни реквизити, които са традиционни за този обичай в Челопеч, където на кукерите викат още „мечки“.
„Във всеки един регион ритуалите и обичаите имат своя особеност, свой облик и уникалност. Затова и кукерските игри, курските маски и самите кукери носят различни имена в различните крайща на България – при нас най-често им викат „мечки“, на други места са станчинари, бабугери и различни други специфични наименования. Целта на клубът, който сформирахме към читалището, е да съхраним и изучим местните народни обичаи и вярвания – в Челопеч и Средногорието, но затова се нуждаем от помощта на нашите съграждани, които носят спомена как са се правили на кукери и какъв реквизит са ползвали, за да съумеем да го предадем правилно на децата.
Използвам случая да апелирам към челопечани и не само – да ни помогнат в това начинание. Най-много нужда имаме от кожи и звънци. Ако имат възможност и желание, могат да ги донесат в читалището, където хем ще бъдат съхранени, хем ще бъдат използвани по предназначение, така да се каже. И не само кожи и звънци. Всъщност идеята ни е в читалището да се обособи етнографска сбирка, онагледяваща местния бит, затова всякакви предмети, носии, платове от него с радост ще бъдат приети в читалището, където ще намерят своя нов дом и ще запазят своята ценна история за поколенията“, споделя Делян Джунев.
Сирница наближава… Закипява кръвта на младите момци… Заиграват се момите около тях в очакване на празника, който е с дълбоки корени, съхранен от време оно от местното население. Много преди новата ера тракийските племена, населяващи Златишката котловина, са извършвали мистериите си, свързани с Великата Богиня-майка и нейният син Богът на Слънцето. Т. нар. „дионисиеви мистерии“ са съхранени и в Челопеч, наред с пеенето на пръстените, лазариците и вайдудула…
Тръгвайки по техните следи, неминуемо ще стигнем до онези наши прадеди, които са живеели в хармония с природата, тачели са и свято са пазели своите вярвания, които са предавали „от уста на ухо“… Тези вярвания са достигнали до нас чрез устойчивостта им и отпечатването им в съзнанието българско и до днес… И скоро Челопеч ще се разтресе от мощният звън на чановете, ще се призове природата да бъде благодатна и благосклонна към човешкия род.
Символи на Сирница (Проклади, Прошки) са Огънят, Прошката и Кукерите. Именно за това огънят ще лумне на мегдана и ще призове Слънцето да стопли челопешката земя… Стрели ще пронижат небето и ще призоват за пречистване. Изстреляните „перници“ с горящи върхове ще се приземят в двора на момата, която си е харесал ергенина… По тях ще се познае и коя е най-харесваната мома в селото. Обредно ще се заорат и засеят нивите – благословени да са! По-младите ще поискат прошка от по-възрастните, а кукерите в шумно шествие ще обиколят мегдана, ще разклатят звънците, ще пробудят всичко наоколо…
Подготви: Петя ЧОЛАКОВА