КАК ЕДНА НАУКА СРЕЩНАЛА ТАМ НЕЙДЕ СИ ЕНТУСИАЗЪМ

Бях се отписал от темата „Аурубис” и то съзнателно, та чак до онзи ден. Всъщност, наивно си мислех завинаги, но кой да предвиди, че службогонският стремеж на едни подрастващи кариеристи да правят всички на идиоти, е толкова дразнещ и нагъл, че ме изкара от тихия заслон на семейната ми идилия…
Две години откак съм загърбил тази тема минаха, а през това време доста събития се случиха. Първо, основният стълб на аурубишното нахалство – генералния секретар Георги Николов, показно и шумно отпадна от бляскавата сцена на металургичния фолклор. В комплект с него полетя и пи-ярката Мануела, която обогатяваше същото това аурубишно нахалство с прекомерна доза глупост – собствена и административна.Информационният център в Златица се закри, оставяйки сиротно да стърчи табелата му за търговия и инвестиции. Търговия все пак се завърташе от време на време, но инвестиции изобщо не видяхме. Или тази табела беше на един индустриален клъстер, скоропостижно приютен в инфо-центъра?! Всъщност, въпросния къстер, създаден да върши грандиозни дела с далечен стратегически замисъл, се отчете с гръмка Стратегия за развитие на Средногорието – 2020. С презентация, на която доволно сенилни професори откриха, че до Еленската базилика може и бъдещ университет да се построи!
От тази плява, разбира се, нищо не произлезе, само дето един виден златишки тарикат и приходящ от София „родолюбец” замете едни 40 хиляди евро, ей така, без да трие билетчета. Стратегията не сработи, инвестиции на видяхме, търговия, обаче, се позавъртя…
И ето, че една дискусия във фейсбук ме върна отново във времето от преди. Един ентусиазиран и мотивиран служител на „Аурубис” от с. Антон отпочна тема, като постна поредната ПОСНА статия – „Укротяване на метала – Или как науката срещна ентусиазма”… Като статия – нищо особено. Целта очевидно бе да се получи гореща дискусия и да се даде възможност за включването в нея на ентусиазирани доброволци за кариерно развитие в завода.
Знаехме, че онази Мануела е излетяла от металургичната менажерия за „укротяване на метали”, но не знаехме, че им е оставила старите си изтъркани учебници по пропаганда и агитация за бъдещи срещи между едни ентусиасти и една наука. Някакви 5-6 възторжени и щастливи очевидно служители на „Аурубис”, доволни от това, че са на „І-ва европейска скорост” по заплати, просто позират за снимка пред административната сграда на завода. Кой какво „укротява” не разбрахме, кой къде е затиснал науката с ентусиазъм – не видяхме…
За по-голяма убедителност служителят на „Аурубис” – жител на с. Антон, поясни, че това е екип от специалисти, който „оптимизира процеси и създава технологии”.
Ех, драги ласкателю, скъпи ми метален укротителю, мили ми ентусиазирано срещащ се с науката! Може ли на човешки език да ми обясниш що е то „оптимизиране на процеси”!? Толкова е разтегливо, че може да побере в себе си и процес като този „да нарониш няколко залъка от кифлата си на врабчетата на прозореца”.
Виж, за „създаване на технологии” не те питам, защото не го и вярвам. Даже не една, а n-броя технологии! Колко? Увличаш се.
„Огледай се, ослушай се и ако не идва влак – премини”. Такава табела имаше едно време на закрития жп-прелез пред завода. Стои ли още там, или не?
Ако този екип от невинно-млади служители е създал незнайно какъв брой технологии в металургичното производство, щяхме да го чуем от Стокхолм при раздаването на тазгодишните Нобелови награди. И в никакъв случай не от фейсбук, още по-малко пък от лъскавите страници на кухненско-ведомствено списание за производствени похвали и коледни пожелания.
И, понеже, основният ласкател се обърка тотално от многобройните опоненти, в дискусията се намесиха „ентусиазирано” други колеги на ласкателя – явно и анонимно. Предъвкаха се „печките на дърва и кюмюр”, „общините, дето не си пазели интересите”, „пречиствателните станции и очистки”, от които като влезе арсен излизат еклери и прочие, и прочие… Браво, Мануела! Твоята до болка втръснала PR-стратегия има всички изгледи да ни надживее и векува! Браво, генерални секретарю Николов! Твоите ентусиазирани „укротители на метали” до толкова пламенно и хвалебствено са отдадени на фейсбук-постовете си да ги забележат в „Аурубис”, че чак не им остава време да си чукнат барем една “научна” среща…
Винаги съм се чудел защо единствено и само подобни дискусии отпочват служители на „Аурубис”?! В Средногорието има още две предприятия от същия ранг – „Дънди” и „Елаците”. Там също работят специалисти, ерго и добре мотивирани. Там също се гонят кариери и нищо човешко на никой не е чуждо. Оттам и от тамошни служители, обаче, подобни дискусии не съм ни чул, ни прочел. И никой не се е опитвал да прави останалите на идиоти, или пък да ги заставя на всяка цена да вярват в казаното от тях. И не се ли научиха най-сетне, че манипулацията и противопоставянето между работещи в завода на неработещи там вече не работи?! А аз доста наивно си мислех, че след отлетелия генерален секретар и пърхащата около него пи-ярка нещо се е променило и „загазяването се е дигнало”. Да, бе!
Всъщност най-точен отговор даде Тихомир Стойков – Тити от Златица, бивш работник в „Металургията” и настоящ пенсионер, като публикува своя снимка, направена в края на работния му ден. На нея той просто е неузнаваем – черен, като коминочистач. „Укротителите на метала” бая зор видяха с него в разразилия се диалог. Някой от тях се „обеси” на остроумието си, та го запита защо едва сега показва тази снимка, а не преди две години? Отговорът бе бърз и след него се възцари укротителна тишина. „Защото тогава още работех в завода, а сега съм пенсионер и въобще не ми дреме на…”.
Сетих се, че и в тодорживковата Конституция на НР България имаше „свобода на словото и печата”. Чудно защо ли пък никой не се възползва от това тогава?! Но тогава не се „укротяваше метала”. Тогава се „каляваше стоманата”. А тогавашният език на партийните секретари в наше време отново плющи като червен байрак на барикада.
Георги ОСТРЕВ