На 13-ти февруари 1865 г. в Пирдоп се ражда Тодор Генчов Влайков – убеден народник и последователен демократ, посветил живота и усилията си за гражданското образование и възпитание на българския народ.
Днес в град Пирдоп се отбелязва годишнината от рождението на един от най-доблестните пирдопчани, чието име носи местното начално училище.
Днес, представители на Община Пирдоп и „неутралната“ ОбА, избрани от гражданите на Пирдоп, отдават почит пред влайковото дело, но не съвсем… Всъщност от години в региона се налага един образ на Тодор Влайков, лишен от неговите най-ценни черти и качества. Той изцяло се представя като писател, венец на чието творчество е „Дядовата Славчова унука“ и усилено се неглижира неговото цялостно дело за утвърждаване на парламетаризма в Република България. Тодор Влайков преди всичко е виден политик, положил основите на демократичността и умел политически публицист. Много по-ценни за българите са неговите трудове, посветени на партиите и политиката. Изцяло е бил отдаден на издаването на списание „Демократически преглед“, което „постепенно се превръща в едно от най-влиятелните обществено-политически списания, следено с огромен интерес от широки обществени среди в страната“. Основава и първата кооперация в България – в село Мирково.
Пирдопчанинът Тодор Влайков има близо 30-годишна политическа дейност, която за негово огромно съжаление, не стартира от родния му град и регион. Когато за първи път той се явява на избори като независим кандидат за народен представител от своя регион, не бива подкрепен и не го избират, което е показателен и много важен момент от неговия политически път. Остава дълбоко разочарован и подтиснат от това, че тези, които го познават най-добре, не подкрепят идеите му – неговите съграждани, за чието добруване той отдава изцяло живота си. Затова днес, ако не странно, то е много налудничаво случващото се в Пирдоп, където от години личността на Тодор Влайков е окупирана и употребявана по най-безцеремонен начин за партийни и политически цели от една определена партия. Дори секретар на община твърди, че Влайков никога не е бил политик?!?
Махнете ръцете си от Тодор Влайков! Той е на всички ни – на цяла България и най-вече на всички радетели за демокрация, а не на тези, на които „демокрацията им е отнела много“… Не трябва да се допуска Влайковото дело да бъде принизявано да образа му на писател на повести и разкази, до познаването му като написалия „Дядовата Славчова унука“.
Тодор Влайков е много повече и винаги ще бъде много повече. И ако някои, определили се за видни пирдопчани (бел-аджийки предимно), не са запознати с неговото многопластово дело, то нямат никакво право да претендират, че са единствените, които могат да се изказват по темата и да се упражняват със светлата му памет, прилагайки евтини партийни похвати и засилили се за слагат паметници на неговите литературни герои.
Никой няма право да принизява Влайковото дело! Никой няма право да обрича на забвение неговата дългогодишна политическа дейност. Никой няма право да го превзема и обезличава. Влайков не е бил и никога не би станал социалист, защото е убеден демократ – учредител на радикал-демократическата пратия в България. Влайков е описва в детайли и отхвърля изцяло „личният режим у нас“ – такъв, какъвто явно се налага и днес в Пирдоп, съдейки по случващото се напоследък в общината.
Приземете се, смирете се и се осъзнайте, уважаеми другари и другарки! Така, както Христо Ботев не е собственост на БСП, макар и да е обсебена неговата личност партийно, така и Тодор Генчов Влайков, родом от град Пирдоп, не е собственост на БСП. Редно е, ако поне малко ви стиска, да попрочетете какво е написал той за социалистическата партия и нейното прохождане в България и „защо не станах социалист?“, в детайли от неговия емблематичен труд с обем над 600 страници, наречен „Политически живот у нас. Статии и бележки“, публикуван в том 5 от неговите съчинения.
Известната повест „Дядовата Славчова унука“ на Тодор Генчов Влайков е красиво само по себе си литературно произведение, заради която той е наречен „майстор на битовия реализъм“. Но много по-емблематичен е неговият труд „Личният режим у нас. Бележки върху неговото развитие и върху условията за премахването му“. Ако им стиска на днешните управляващи в Пирдоп и Златица да го прочетат, то биха се припознали в образа, така майсторски описан от Влайков. И не случайно Влайков не участва в създаването на социалистическата, превърнала се в последствие в комунистическа партия в България, а основава Радикалдемократическата партия, наред с други изявени интелектуалци и общественици като Найчо Цанов, Илия Георов и Петко Ю. Тодоров, както и с водещи университетски преподаватели като професорите Любомир Милетич, Иван Георов, Георги Дерменчев. Радикалдемократическата партия играе важна роля в борбата против „личния режим“ в България, която се засилва след освиркването на княза при откриването на Народния театър на 3 януари 1907 г. И, като провиди днес всеки трезво мислещ човек, същото би станало в Пирдоп и биха освиркали опитите да се наложи един личен режим, за съжаление.
Тодор Влайков пише и романът „Депутатът Делчо Жабурков“. Заради това му задълбочено произведение, редица специалисти го определят като един от основателите на нов жанр в българската литература, т. нар. „политически роман“, „депутатски роман“, за който очевадно не са чували днешните пирдопски култур-стожери, напънали се да чучват паметник в центъра на града на литературни влайкови герои, определящи себе си за пионери в тази област и твърдящи, че това ще е първият паметник в България на литературен герой!? Явно не са чували, или не са пътували достатъчно, защото отдавна има такъв паметник на литературен герой, който не е монтиран до паметника на своя автор, а се извисява и привлича хидяди да го видят над Искърското дефиле. Викат му „дядо Йоцо гледа“, ако не се сещат засилилите се патриотично пирдопчанки, бивши учителки по БЕЛ.
Четенето не е лошо нещо, както и взирането надалеч, а не само до върха на собствения си височайш нос би казал някой по-интелигентен здравомислещ човек. Би казал, но би рискувал да бъде нападнат свирепо заради това, че си позволява да изразява свободно мнението си, което не се нрави на тези, които и днес окупират видни български личности по най-безцеремонен начин.
Тодор Генчов Влайков е светило в българската политика, а не просто писател. Тодор Генчов Влайков е положилият условията на демокрацията и на моралав политиката. Морал, който днес явно липсва в пирдопската община. За огромно съжаление на гражданите. „Чиновниците и властниците“ отново се вихрят и безцеремонно оскверняват делото и паметта му. А страниците на Влайковото творчество са напоени с реализъм и пример за онова, което най-много липсва и днес у нас – управници политици с доблестен, честен характер, воля за труд, оня скромен, безшумен, но толкова по-дълбок и истински патриотизъм на човек с обществено съзнание.
154 години от рождението на Тодор Влайков! Нека избраните да работят в полза на избирателите бъдат по-скромни най-сетне! И по-осъзнати! Защото народът помни и припомня! Гражданското общество е будно и наблюдава… Словоблудството и партийните окупации са неприемливи и ненужни никому. Не посягайте на Влайков, ако може!
Списание „Средногорски БАГРИ“ стартира рубрика, посветена на политическите трудове на Тодор Влайков, които е важно да препрочитаме днес…