„На Кръстовден снеми ралото, на Петровден го вдигни“!
Днес православната църква отбелязва един от най-светлите си празници – „Въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен“, а народната вяра нарича деня „Кръстовден“ и вярва, че с него започва есента възприемайки, че на 14-ти септември „денят и нощта се кръстосват“, т.е. стават равни по времетраене, и слънцето поема път към зимата.
Едно време от сутринта на Кръстовден свещеникът тръгвал по домове и хармани да ръси със светена вода с китка босилек, а някъде по желание на домакините „полагал кръста“ на малка обредна трапеза, сложена върху нова тъкана покривка. Стопаните дарявали свещеника с жито, плодове и други продукти от новата реколта.
Както на Симеоновден, така и на този празник на някои места стопаните започват есенната оран и сеитбата, осветяват семето за посев и за първи път засяват. В някои краища наричат деня още „Гроздоберник“, тъй като тогава започва гроздоберът. Първите откъснати чепки грозде се отнасят в църквата, освещават се и после се раздават с пожелание за здраве и плодородие.
Църковният празник „Въздвижение на Светия и животворящ Кръст Господен“ е установен във връзка с две важни събития в историята на Христовата църква: чудодейното явяване на Светия Кръст на император Константин Велики; намирането на Кръста на Голгота от Света Елена и връщането му от персийски плен.
Старо поверие повелява на този ден да се почитат чекръкчиите – народни лечители, които наместват изкълчени и счупени крайници. Излекуваните хора гостували у своя лечител, като го дарявали с китка чемшир, завързана със син конец, носели му още погача, мед и печена кокошка. Давали на чекръкчията и сребърна пара.
На Кръстовден празнуват всички с имената Кръстьо, Кръстана, Кръстан, Кръстил и техни производни.