Според народните вярвания който се изкъпе през Горещняците в топли и лековити извори, няма да боледува. Дните са посветени на огъня, възприеман най-вече като очистителна сила и земен образ на Слънцето. Православната църква е облякла старите вярвания в съответната религиозна одежда, което неминуемо подсеща за народната мъдрост: „Пременил се Илия – па в тия“.
Както отбелязват редица етнографи и изследвачи на старата българска вяра, в народните представи на българите за най-горещи през годината се приемат трите поредни дни 15-ти, 16-ти и 17-ти юли, влезли в християнската традиция като празници в чест на светците Кирик и Юлита (15 юли), мъченица Юлия (16 юли) и света Марина (17 юли). Българите още си наричат тези дни Горещняци, а също и Блъсъци, Германовци, Чуруци, Горесци. По стар стил са чествани на 28-ми, 29-ти и 30-ти юли. Свързани са с почитта към огъня, към който от дълбока древност българския народ има особено отношение, познавайки неговата сила и мощ.
За почитта към огъня на българския народ пише Димитър Маринов: „В живота на българина огънят играе много важна роля и около него и огнището, се въртят много обреди и религиозни обичаи. Стопанката българка гледа много строго и пази, щото огънят ѝ на огнището да не угасне.
Огънят слизал от небето. Той носи благодат: но когато се превърне в стихия, прави опостушения. В чест на огъня като стихия е устроено тридневно празненство, наречено Горещняци. Но понеже когато огънят слиза от небео чрез трескавица и светкавица, той се придружава и от страшна гръмотевица, затова тия три дни се наричат още Блъсници, Германовци“.
„По време на Горещниците олицетворението на силата на слънцето се пренася в човешките отношения“, твърди етнолога доц. Петя Банкова, като пояснява, че „Изброените дни са едни от най-тачените сред българите празници за предпазване от огън. Природата трябва да се почита, уважава и познава. Когато толкова хилядолетен опит ни казва, че трябва да бъдем внимателни, защото в определени дни от годината нашето поведение е рисково, би трябвало да се поучим от този опит, да познаваме традицията и да се опитваме да спазваме уроците, които тя ни е дала“.
Първият горещняк е наричан в различните краища на българското землище още: Люта и Чурита (с. Тодьоровци, Еленско), Чурулига, Мурулига (с. Две могили, Русенско), Чуреци (Охрид и Битоля). Третият горящник, посветен на Света Марина, която народът нарича още Огнена, са празнували още и от буря.
Българинът е определил светците Марина, Илия и Панталей за владетели съответно на огъня, гръмотевицата и наводнението. Ето защо народът, когато е разгневен от неправдите и насилията на управниците, се обръща към ия три светци и казва:
Удри гръма, гръмовник Илия,
Удри огън, отнена Марино,
Удри вода, воден Панталее!
На тези три огнени дни не се работило и се спазвали редица забрани. Особено на първият и третият. Не се жъне, не се копае, не се коси, не се пласти, а и снопи не бивало да се возят. Някога на първия горещник вечерта се угасвал огънят на всичките огнища, на втория горещняк не се клал на огнището, а на третия горещняк, т. е. на Огнена Марина, се подновявал огънят чрез т. нар. жив или нов огън, който се произвеждал по установен обред и от него си взимали всички.
В Пловдивско първия Горещник – денят на св. Кирик, почитат за „здрави очи“. В Тетевенско вярват, че той пази добитъка от тежка болест огница. Някъде приемат св. Кирил за покровител на гръмотевицата и дъжда. На други места е запазен обичаят жените да зариват в пепелта на огнищата каменна сол, защото вярват, че тя поема силата на огъня и може да се използва като омайна съставка – да се сложи във водата на ерген, за да се разгори в сърцето му любов към девойката, извършила омагьосващото тайнство. Момите задължително изплитали обща нишка, с която обикаляли седянката – ергените да се сучат така, както се суче тази нишка.
И Наден Геров е съхранил в речника си едно от имената на огнените дни – Горешлици. В народните повествования и фолклорната ни култура се среща често един мотив, свързан отново с това магично, огнено време, особено почитано и използвано за магични действия:
Йован галуне говори: / — Вите са, вите, галуне, доде ми душа излезе, / па са тогава спуснете, / бело са месо наяжте, / черни са кръви напите, / десна ми рака отяжте, / .., / та мойта майкя да види, / кога ни риза кроила, / кроила риза и шила на връли празник на прокоб / и пръвния горешляк! Нар. пес., СбНУ ХLIV, 325. Подсказва народната песен, че на тези дни работа се не подхваща.
Първият от трите празници християнската църква е пременила на св. Кирил и майка му св. Юлита, умрели за Христовото учение. Параклис на светците е издигнат над Златица и над Спасовото кладенче, изографисан и официално осветен през 2019-та година. Параклисът е на място, на което едно време са се извършвали древни ритуали в чест на огъня и неговата божествена роля в бита на старите българи. Край него е имало и извор с лековита вода, който е изчезнал, но водата се е запазила и е „хваната“ в подножието на местността – на Спасовото кладенче, където има не една, а две чешми.
Според съставените жития света Юлита живеела в гр. Икония (област Ликаония, Мала Азия) и цяла била предадена на Христовата вяра. Тя кръстила своя син веднага след рождението му и когато той станал на три години, го научила на вяра и молитва, доколкото може да възприеме дете на тази възраст. Настанали гонения срещу християнското движение. Юлита била изправена на съд, бита заради вярата си с волски жили. Малкият Кирик бил бутнат по каменни стълби и загинал. След мъчения, с меч била посечена и Юлита. Мощите на светците били намерени нетленни. И до днес те се смятагт за чудотворни.
По време на Горещняците в Софийско се гадаело какво ще бъде времето през януари и февруари, а тези специални, огнени дни се почитат най-вече от занаятчиите, „опитомяващи“ огъня – ковачи, калайджии, хлебари.