С арт-среща в Челопеч стартира проект „Изкуство без граници“

По инициатива на кмета на Община Челопеч инж. Алекси Кесяков, неговия екип и по идея на Арт пространство „Стилисимо”, на 18.01.2023 г. в заседателната зала на ОбА-Челопеч се проведе първата Арт-среща от новия културен проект на общината „Изкуство без граници”.

На Арт-срещата бе представена идеята на проекта, както и неговите вдъхновители Боби Мирчев, Мариана Добрева и „Стилисимо”. Модератор на събитието бе Анжела Димчева – поетеса, литературен критик и журналист, доктор по наукознание. Специален гост бе Боян Ангелов – председател на Съюза на българските писатели.

Анжела Димчева
Боян Ангелов – председател на Съюза на българските писатели

Символ на стартиралият арт-проект на Община Челопеч е „Дървото на надеждата” – Гинко билоба, дърво с древна история и с много ползи. В Китай Гинкото се нарича още и „дървото на дълголетието и мъдростта”. То расте на височина по 40 метра и живее до хиляди години и се смята за най-старото дърво на планетата, затова ботаниците го наричат „жива вкаменелост“. Предполага се, че то е на повече от 240 милиона години и въпреки глобалните промени в климата и човешката дейност, оцелява до наши дни и се отглежда по целия свят.

Рожденникът-вдъхновител Боби Мирчев

В програмата на първата Арт-среща бяха включени изпълнения на музикантът Боби Мирчев, ВГ „Средногорски звън” и ВГ „Средногорски звън – Джуниър”, поетите и писателите Боян Ангелов, Анжела Димчева, Мариана Добрева, която представи стихове от своята книга „Ноти в косите”. Бяха представени местните творци Харалампи Харалампиев, Никола Берберов, Лукан Савов, Иглика Дионисиева, Виолета Овчарова.

Ученици от ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” – с. Челопеч изпълниха запомнящ се рецитал по стихове на Харалампи Харалампиев.

Петя Чолакова представи забележителният родолюбец краевед Лукан Савов, оставил трайна диря в историята на цялото Средногорие, събирайки и съхранявайки самобитни средногорски народни песни, издадени в сборник.

Жанна Центовская представи Културно-спортният календар на Община Челопеч за 2023 г.

Финал на първата Арт-среща бе представената от Детелина Барева презентация, включваща информация за туристическата перла на Средногорието – хижа „Мургана”, Спортен комплекс „Хармония”, ДГ „Ханс Кр. Андерсен”, ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” и ЧПГЧО-Челопеч. Представени бяха и бъдещите проекти на Община Челопеч – изграждането на плувен басейн и зона за релакс, разширение на Спортен комплекс „Хармония” и изграждане на велоалея.

Поетесата с ноти в косите Мариана Добрева

Кулминацията на „Изкуство без граници” ще бъде в периода 5-12 юни 2023 г. на сцената на парк „Корминеш” и в други пространства на Челопеч, като акцентите ще са в следните жанрове: литература, музика, театър и кино, изобразително изкуство, фотография.

Организираните срещи с именити творци и млади автори, майсторски класове, рецитали, представления и концерти ще се провеждат на открито, защото всеки творец има нужда да поеме от магията на природната красота – богатството на Средногорието и Челопеч.

Поредицата от културните събития, включени в културния проект „Изкуство без граници” продължава с участието на шампионката по художествена гимнастика Боряна Калейн, която е съавтор илюстратор в книгите „Мечта за триумф” и „Ноти в косите”.

Община Челопеч учредява и Годишна награда за цялостно творчество – плакет „Дървото на надеждата”!

Повече за „Дървото на надеждата“, избрано за символ на културните събития в Челопеч: В цяла Азия гинко биолоба е символ на дълголетието и просветлението. В древен Китай го наричали с различни имена – дърво на предците, пръстите на Буда и дори пачи крак, заради формата на листата му. От династия Сун обаче най-разпространеното му име сред китайците, с което е познато и днес, е „инсин“ (银杏), което в превод означава „сребърни бадеми“, вероятно заради формата на плодовете му, които приличат на тези на бадемовото дърво. В някои райони го наричат и „байгуошу“ (白果树), т.е. „дървото с бели плодове“.

Според историческите записки Западът научава за гинко билоба от немски хирург, нает от холандска компания. Той посещава Япония около 1700 г. Скоро холандските търговци донасят от дръвчетата в Европа и ги засаждат в Кралската ботаническа градина в Кю през 1754 г., където те продължават да растат и са сред сравнително младите екземпляри, т.е. на около 250 години.

Дърветата гинко билоба са изключително издръжливи. Те са оцелели през ледниковия период и днес са популярни в озеленяването на градовете, защото са устойчиви на заболявания и замърсяване. Те са едни от малкото оцелели живи същества след атомната бомба в Хирошима.

Днес гинко билоба се използва широко като декоративно растение, особено в градовете, където оцелява въпреки замърсяването и бедната почва. То е известно и с лечебните си свойства.

Подготви: Петя Чолакова