На 8-ми ноември се чества християнският празник Събор на свети Архангел Михаил. Прави се през ноември – деветият месец след създаването на света, считано от март! Според християнската митология Архангел Михаил е водач на небесните сили и борец против духовете на тъмнината. Ритуалите са свързани с представата за деветте ангелски чина, разделени в три йерархии – горна, средна и долна. Архангел Михаил е чиноначалник и воевода на всички ангели от йерархията – серафими, херувими, сили, власти и начала.
Архангел Михаил е и душевадникът. Според народните поверия на св. Архангел при делбата на небето, земята и всичко друго на света, се паднали мъртвите и затова вадел той душите на хората. В народните представи Архангел Михаил се спуска при всеки умиращ и с нож или сабя изважда душата му, наричат го още вадидушник. Изобразяван е с везни в ръце да мери греховете на хората или с окървавен нож в ръка, с който вади душите им.
Българите наричат празника Рангелов ден, Свети Рангел, Араламбо. Коли се курбан за светеца, като обикновено се жертва мъжко животно – овен или шиле. Стопанките приготвят обредни хлябове, наричани Рангеловото, хрангелово блюдо, Господьов хляб, боговица. Те са украсени с кръстове и просфорен печат, подобно на хлябовете за погребение или помен.
Представата за Архангел Михаил като господар на отвъдния свят е в основата на съблюдаването в събота преди празника на една от най-големите задушници през годината. Наричат я архенгелска задушница, хрангеловото одуше, рангелова помана. Раздават се за „Бог да прости“ малки кравайчета, наричани прусурки, подавки, коливо (варено жито), печена или варена кокошка. Вярва се, че почитането на Архангеловден и преклонението пред мъртвите предци ще осигури закрила на живота и здравето на живите.
Имен ден на Архангеловден имат Ангел, Ангелина, Рада, Радка, Радко, Михаил, Михаела, Серафим, Ренета и производниете им. В някои български краища с Архангеловден започват Вълчите празници! Празнуват се, за да не правят вълците пакости на хората. На някои места ги наричат „Зверин ден“, а последния от тях, който се счита за най-лош – „Куцулан“.
Днес, по традиция, в село Петрич край параклиса Свети Архангел Михаил, се приготвя курбан, който се раздава на присъстващите. Почти всяка година около белостенния параклис се събират петричани и гости, за да бъдат заедно на този свят тайнствен ден. Тази година от ОбА-Златица не благоволиха да оповестят своевременно дали ще има тържества в Петрич и дали ще се раздава курбан. Предвид ковид-пандемията е редно жителите на Петрич и околията да бъдат информирани, за да знаят дали могат да отидат на празника, ако има такъв. За съжаление, от доста време Община Златица тихомълком прави мероприятия, за които гражданите разбират едва след като те са минали и кмета е разрешил да бъдат публикувани снимки от събитието, на които той се кипри я с букет, я с венец…
Празникът е празник, защото обединява всички на едно място. Споделеност и задружност. Отколешни традиции, обичаи и ритуали се опазват отново от всички, за да се предават, а не само от няколко примадони и един кмет, който с действията си постига единствено и само разединение, предизвиква смях и много поздрави по майчина линия. Няколкото души от антуража му не само не знаят, но и не умеят да се справят с отговорностите си. За съжаление, поредният ден, в който петричани, а и златичани, вместо да бъдат заедно на празника, нямат тази възможност.
Но Архангел Михаил е страведлив! Бог Вижда! Амин!