Днес е Спасовден – един от най-тачените празници по средногорско… Доскоро бе емблема на Златица, но подобаващо се отбелязва и в Антон, че и на Бодят. Но за златичани този ден е наистина важен и особено тачен. Традицията е отколешна и не случайно го наричат истинския празник на града, а не някакви си измислени последни недели на месец май. Остатък от комунистическото време, когато се празнуваше на в специален за златичани ден, а ден на българо-съветската дружба, който обезличаваше града. И продължава да го обезличава и принизява, защото и днес се отбелязва плаващия „ден на Златица и българо-съветската дружба“, а не Златишкия СПАСОВДЕН!
Златичани, че и средногорци се събраха в нощта преди Спасовден край емблематичното „Спасово кладенче“ и параклиса „Свето Възнесение Господно“. Запалиха свещица, наляха си водица – за здраве, за плодородие, а напоследък и за спасение. Всяка година в сряда вечер край „Спасовото кладенче“ се събират хиляди хора, опъват се шатри, цвърчат кебапчета, пушат скари, лее се веселие. Отец Йордан посреща миряните в малкото красиво изрисувано параклисче, за да ги поръси за здраве и да им налее осветена вода. Оплита се и специален цветен венец, който се поставя над църковната врата и над иконата на Богородица. Тази година този специален красив венец бе изплетен от Гергана Богданова.
В четвъртък, след 12.00 ч., отново се събират хората в очакване да похапнат от осветеният курбан. Редят се на опашка с паничките като едно време, защото Спасовден в Златица се отбелязва от години, че и от векове. Напоследък, обаче се наблюдава едно неприятно явление – общинарско стълкновение. С училищните автобуси се извозват „важните“ общински служителки, барабар с кметицата, които чинно се настаняват в едно от помещенията и чакат да им сервират от курбана. Ученическите автобуси (два) и тази година бяха допуснати до моста под водопада, а обикновените хора оставяха автомобилите си при бариерата и изминаваха разстоянието до параклиса пеша – така, както би следвало да направят всички, за да демонстрират своето уважение към празника.
Местности, обречени на Свети Спас има и в съседните общини Челопеч, Антон и т.н. Особено тържествено празникът се отбелязва и в махала Бодят, където сред уханната поляна, в диплите на Средна гора е разположен малкия параклис, край който на Спасовден се събират бодятчани, петричани и хора от съседните села Смолско, Каменица, Мирково, Бенково. Лъчезарни и усмихнати, бодятчани посрещат своите гости, а малката почти безлюдна махала оживява. За доброто празнично настроение на хората отново се беше погрижил петришкия кмет Николай Лилов. И на Бодят имаше от всичко – и служба, и поклонение, и светена вода, че и вкусна скара.
Спасовден е особено магичен празник, водещ началото си от дълбока древност. На него самодиви вият хора и тъпчат лековити билки, сред които се откроява росенът. Празникът има своето очарование и поверия, някои от които даже еротични. Старите хора казват, че на този ден са позволени изневерите, а ако вали – годината ще е богата и плодородна. На този ден не се работи, за да не удрят градушки. Казват, че празникът е наречен така, защото с Христовото Възнесение завършва и актът на човешкото спасение. Отбелязва се винаги в четвъртък, на 40-тия ден след Великден. На този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък. Затова в събота след празника се отбелязва Черешова Задушница. Приема се, нощта срещу Спасовден е лечебна и болните ходят за росен, лягат до цветето и поставят до главата си някакъв дар за самодивите-лечителки. В Златица той е свързан и с мистериозният образ на Спас войвода.
Спасовден е професионален празник на хлебари, сладкари, шофьори, строители, хотелиери и цветари.
Петя ЧОЛАКОВА
Използвани са снимки на списание „Средногорски БАГРИ“ и от фейсбук-групите на село Антон и село Петрич