На 22-ри ноември НЧ „Труд и постоянство 1901“ – Челопеч отвори врати да посрещне гости на изложбата „Спомени от старите снимки“, която читалищните дейци подредиха по повод деня на християнското семейство, решавайки да ни върнат назад „в нашия стар читалищен живот чрез снимки от нашето минало“.
„Нашата мисия е чрез снимки да се върнем във времето преди, да си спомним, да не забравяме. Така успешно в забързания ден от делника, създаваме празник и затвърждаваме нови традиции, като тази – да покажем спомени, всеки да се върне назад във времето, да разкаже спомен на днешното поколение ,защото само народ, който помни своето минало, е готов за бъдещето!“, споделят от читалището.
„Вечерта е посветена и на нашите дарители. С тържествена церемония за родолюбивата им воля им връчихме свидетелства за дарение“, разказаха читалищните дейци.
„За благородството няма мерни единици, него можем да го прочетем в очите на хората, в подадената ръка. Скъпи дарители ,благодарим за подадената ръка,благодарим за частицата, която дадохте от себе си! Ние обещаваме, че даренията ще бъдат съхранени и показвани на идните поколения!“, поеха ангажимент от НЧ „Труд и постоянство 1901“, обещавайки не само да съхраняват дарените им ценности, но и да се погрижат за тяхното популяризиране.
Общински съветник Неделко Калоянов използва културното събитие в Челопеч, за да направи дарение на челопешката читалищна библиотека – юбилейно издание с три книги на Георги Раковски и една на автора на изданието, Иван Тренев.
Ексклузивно за сп. „Средногорски БАГРИ“ г-н Калоянов сподели какво го е мотивирало да направи този дарителски жест:
„Преди всичко личните качества на Раковски и мотивацията, която писаното от него създава. Както и факта, че преди да достигнат до средите на европейския интелектуален елит, българските революционери са започнали от читалищната дейност и са прочели първите си книги в малките читалищни библиотеки. Читалище „Зора“ прави Захари Стоянов от овчарче полиглот и председател на Народното събрание.
Убеден съм и твърдо вярвам, че челопечани трябва да имат възможност да четат и препрочитат Георги Раковски. Дано повече ученици прочетат написаното от величавия идеолог на революционното дело за освобождение на България, писател и етнограф – „Списание Българска старина“, „Ключ българскаго язика“, „Показалец или Ръководство как да си изискват и издирят най-стари черти нашего бития, язика, народопоклонения, стараго ни правления, славнаго ни прошедствия и проч“. Книги на Раковски, които много малко познаваме.
Интересна е и книгата на Иван Тренев – „Раковски – 200 години безсмъртие“, съдържаща размисли на автора за делото на Раковски, неизвестни факти за живота и делото му, огромния принос на Раковски към българщината на Балканите. Дадени са много допълнителни материали, които осветяват връзките на Георги Раковски с възрожденските дейци Васил Левски и Христо Ботев, дейци на „Етерията“, дейци на младотурците, младорусите, младосърбите и т.н.
Както казва Иван Тренев „Време е да осъзнаем, че Георги Раковски е излязал далече от българската рамка и е значим както за нашата история и съществувание, така и за европейската култура, дори за далечна Индия, където той е наречен национален герой на Индия!“.
Подготви: Петя Чолакова