Словото ли? Тази бекрайна и неразгадана „формула“, дала на човека невероятен избор и съдба. Съзидателна и разрушаваща, плашеща и радваща, мощ. Колко лица крие езикът?
В прекрасната българска реч е прозвучало от устата на класика Иван Вазов „език, свещен на моите деди“, като мъдростта на приемствеността „научи от мен, от опита ми, от делата ми чрез езика ми. Аз ти давам, за да ме продължиш, не, за да ме повториш. Аз те обричам да помнищ и пазиш.“
Човешка, почти божествена битка води Паисий и ни предизвиква да пазим езика си, за да запазим себе си, предците, нашата еволюция, своята идентичност, историята ни, величието ни, грешките ни, за да не ги повтаряме. Езикът като съдбовност и мисия.
И другата сила на словото в предупрежденията на няколко позабравени наши афоризми: „Език мой, враг мой“ и „Език кокали троши“. Езикът като мяра на уважение, приемане на другия, разбиране на другия, човечност, без която започваме да се губим. Предупреждение да не стигаме до охулване на мисията на словото като уж говорим на един език, а не се разбираме. Езикът на обединението, езикът на общата цел, на общото съществуване и общото благо.
Маминият език, бабиният език, езикът на приказките, легендите и митовете, са нашите ориентири във времето и пространството. Те създават света на малкия човек. Това са първите ни представи за добрия и лошия герой, приети без условности, усетени с душата на едно почти мистически чисто съзнание, необременено от езика на делника.
Езикът еволюира от език на варварина, език на свещеника, език на хуманиста. Има език на комуниста, език на демократа, език на алчността, език на хуманността. Затова в словото си преди години по повод 24 май, деня, в който честваме двамата братя Кирил и Методий и създаването на славянската азбука, Петър Увалиев написа : „Не аз говоря езика, а езикът ме говори.“ И който не го знае, губи, защото може да бъде разбран неправилно.
Но всичко е казано в три изречения от Йоан в неговия Апокалипсис и звучи като мантра, като заклинание, като парола: „В началото бе словото. И словото бе у Бога. И Бог бе словото“.
„Истината идва от древността.“ В традицията са закодирани нашите основи, нашите корени, това, върху, което стъпваме, за да продължим, това, което ни прави смислени и живи. Това, което прави „нас“ и „ние“, което ни обединява, което ни превръща в едно цяло, в сила, в народ.Традицията повелява поклон пред създателите на буквите, поклон пред силата и мощта на езика, без който всичко и нищо не би било невъзможно. Затова и тази година отново ще застанем пред ликовете на творците, на майсторите на човешките ни души.
А някога, далече назад във времето, словото бе дадено на избраници, хора, наречени по-късно, даскали, за да го предадат на други, които имаха нужда от светлина. Затова и до ден днешен учителството празнува своя ден на 24 май. Ненапразно един учител, чието име забравих, написа: „Появил съм се в момента, в който едно дете е задало въпрос.“ Мисията да бъдеш, този, който ще даде отговор на въпроса на дете, е трудна, тежка и въпрос не просто на избор, а на дълг. Учителството, превърнато в професия, по нищо не прилича на другите професии. То е не просто работен ден.
Когато в класната стая за първи път влезе първолакът, зад бюрото не е просто работещ човек. Учителят се превръща във всичко в класната стая. Той е мама, той е татко, той е приятелят, който винаги ще хване ръчицата, за да започне уверено да пише азбуката и заедно с него ще повтаря буквите, докато те станат реч.
Учителството не е просто професия. Когато те гледат 20 чифта очи с различна нагласа, с доверие или неверие, с любопитство или просто, защото трябва да са в клас, а в главата ти се въртят формули и изрази, ти имащ невероятния шанс да поднесеш в тази минута истината на живота, да предупредиш, да мотивираш, да провокираш, да бъдеш магьосникът, чието слово превръща несигурния и неуверения в съзнателен, разочарования и немотивирания в активен и предприемчив. Учителят умее да връща вярата, защото мисията му е не просто да преподава науката, а да я превърне в естествен ход на живота.
Когато те гледат 20 чифта очи, понякога си несигурен и неуверен, но с душата си усещаш правилния път, защото си учител, защото просто нямаш друг избор.
Магията на класната стая не може да бъде сравнена с нищо. Дори, когато не си готов за истини, ти ги търсиш с децата и ги намираш.
Магията да станеш част от това питащо и искащо множество, да бъдеш водач, да бъдещ лидер, да бъдеш знанието и да видиш искрящи от любопитство очи, което те превръща в огън и зарежда учениците.
Това е да си учител и още нещо. Но какво бих бил аз без словото? Какво бих бил аз, ако не познавах силата на словото?
Поклон пред Словото! Дълбок поклон пред тези, които ни го дадоха, защото ни повярваха. И така ни дадоха вярата, че ще пребъде…Човекът!
Честит празник на всеки, който днес носи мисията си на учител с достойнство и удовлетворение!
Диана Луканова