В поредицата от интервюта с председатели на общински съвети от средногорските общини, Ви представяме председателя на ОбС-Антон Симеон Симов, чиито интереси са многостранни, а любовта му към земеделието и българските традиции изпълва ежедневието му! Най-добрият фадромист в Средногорието, отдаден на семейството си и родното си място. Той гради чешми, грижи се за земята, самоотвержен е и работи в полза на общината! За него най-важни са честността, разбирателството и трудолюбието! Зодия „Овен”, щастливо женен от 50 години! Част I:
Бихте ли се представили на нашите читатели?
Казвам се Симеон Симов и съм на 72 навършени години. Роден съм 1949 г. Щастливо женен с прекрасни деца и съпруга, с която през декември тази година ще празнуваме златна сватба – 50 години щастлив семеен живот. На 21-ви декември 1971 г. падна самолета с Паша Христова, и Мария Нейкова на летището в София. Там работех, когато падна самолета и след няколко дни след това си взехме със съпругата. Двама сина имам. Имам и трима внуци. И чакаме правнучка.
Кога решихте да се занимавате с политика, или от години сте обществено ангажиран?
От години се занимавам с обществена дейност. В професионален план съм работил на няколко места. Най-много съм изкарал в „Строй инженеринг” – Пирдоп, около 30 години. Бил съм общински съветник и преди години, сега отново. Колегите съветници и кмета Андрей Симов казват, че политиката сама ме е пожелала. Общинските съветници от този мандат решиха аз да поема щафетата на председателството на ОбС-Антон. Те ме убедиха и ми гласуваха доверие, вярвайки, че мога да бъда полезен на антончани и се чувствам длъжен да оправдая доверието им.
Общински съветник бях преди години – до 89-та година, след което не съм се кандидатирал доста време, но на предишните местни избори отново се включих. Опит в това поприще имам и не ми е трудно да организирам дейността на съветниците.
Получава ли се синхрон помежду Ви – председател ОбС, кмет и ОбА? Вървят ли работите, както се казва?
Моето мнение е, че Антон се развива на много добро равнище. Дано във всички общини и при всички кметове така да вървят нещата координирано, както при нас.
Общината ни е в добро финансово състояние. Имаме млад кмет, който се грижи много добре за Антон, много повече от другите кметове. Не казвам, че и другите кметове не се грижат. Взима опит от челопешкия кмет и се старае да прилага наученото.
Може да се каже, че се стараете да работите в синхрон не само за Антон, а и за всички – да не се делим в Средногорието!
Не трябва да се делим изобщо. Нашият подход в Антон е точно на тази основа. Най-важното е да се работи в екип – с администрацията, с кмета, да се прилага добрия опит на колегите. Тук между общинските съветници, кмет и администрация няма търкания, както на други места. Работим заедно, за да се случат нещата, защото това помага на Антон да се развива. Не делим нищо за себе си, а се стараем да бъдем полезни на съгражданите си.
Председателството на ОбС е в голяма степен е и административна работа. Документи, закони, наредби. В тази посока срещате ли трудности?
Документите са много и всеки ден изниква нещо ново, но нямам проблеми, защото административния капацитет на ОбА-Антон е на добро ниво. ОбА ме подпомага. Кметът е винаги на линия. Заедно подготвяме докладните записки, обсъждаме належащите задачи за вземане на решения, разпределяме ги и на първо място се съсредоточаваме в тези, които не търпят отлагане. С кмета сме в непрекъсната връзка, за да може да не се забавят нещата, да се спазват сроковете, да се подготвят навреме и печелят проекти.
Разбрах, че обичате да сте на полето, да обработвате земята. Казват, че сте най-търсения фадромаджия в Средногорието!
Земеделски производител съм от много години. Обработвам около 300 дка земя. Не срещам трудности – и на полето, и в общината. Мисля, че успявам и на двата терена да дам всичко от себе си.
Истината е, че общинският екип е сплотен и това е от голяма полза. На полето се чувствам прекрасно. Сам засявам нивите. Винаги съм бил свързан със земята, със старите български традиции. За мен на първо място е задружното семейство, разбирателството, трудолюбието. Така съм възпитан и така възпитавам децата си. Предавам този опит и на внуците.
Каквото мога и докато мога ще помагам на семейството си, на моите съграждани от Антон, на приятелите. А след това – каквото стане. За мен е важно да има разбирателство и взаимопомощ.
Слушат ли Ви другите общински съветници?
Слушат. Разбираме се с всичките. Е, то винаги ще има и противоречия, не може всички да сме с еднакви позиции. Но и това е важно, за да има диалог, да обсъждаме нещата заедно, да се изслушваме и да вземем най-добрите решения.
Засега мога да кажа, че добре се справяме със задачите и намираме общ език, макар да не сме с едни и същи политически възгледи. Което е много важно, защото точно това е идеята на общинските съветници. Говорим, мислим, търсим решенията и постигаме заложените цели. И всеки един от нас допринася да се случват нещата в Антон по най-добрия начин.
И с кмета обсъждаме предстоящите задачи, възникнали трудности, търсим възможности да бъдем полезни на хората. Този непрекъснат диалог, който водим, много помага, защото ежедневно всеки от нас е запознат с това, което се случва, което предстои.
Колегите ми в ОбС-Антон са изключителни професионалисти, някои с голям обществен опит. Имат много идеи, много предложения. И това помага.
Видимо за две години община Антон е различна. Реализират се много проекти.
Да, така е! С гордост мога да кажа, че Антон се развива с бързи темпове и тук се случват много добри и полезни неща. Може да се каже, че наваксахме по изпълнението на много проекти, които бяха готови, но чакаха да бъдат реализирани. Процесът се ускори и се вижда, че се работи – в училището, в детската градина, в здравната служба. Засаждат се нови дървета, рекултивира се сметището, монтират се беседки и още много други полезни неща. И непрекъснато се търсят финансови средства, за да се ремонтират и реновират улици, градинки, да се закупят машини, автомобили, с които да бъдат обслужвани антончани.
В момента в Антон сме в много благоприятна позиция. Хората дадоха шанс на нас – общинските съветници и най-вече на кмета Андрей Симов да разгърне способностите си. Много е важно да ти имат доверие и да ти се даде шанс да изпълниш това, което си планирал, без да ти създават непрекъснато пречки.
Гледаме с кмета непрекъснато да сме сред хората, да чуем от какво имат нужда, да чуем мнението им по това, което се прави в общината. Да, понякога е много трудно и изисква много време, но е много важно да не се скъса нишката на гласуваното доверие.
Сверявате часовника с тяхното мнение, а не като в онзи виц –
правим Ви детска градина, но ние нямаме деца…
Точно така. Много е важно да се чуят хората какво мислят, от какво имат нужда, как оценяват това, което се прави. Нали всички заедно живеем в Антон – на всеки трябва да му е приятно, да му е хубаво да живее тук.
Разговарям всеки ден с хората. Те ми споделят какво мислят, аз споделям моето мнение и така всеки е изслушан. Някои неща могат да се решат веднага, други изискват време, за трети – убеждаваме, че е било правилно да се направи, ако някой не е много сигурен.
Правим това, което хората искат, с леки ревизии, където се налага, както казва и кмета. Защото не всичко може да стане така, както някой го е поискал, но не е запознат с наредби, закони и прочие, за да може да стане, или ако не може да стане – защо не може. Това е начина на работа, който следвам като председател. Все пак не е най-важното на мен и още 5-6 около мен само да им харесва, а да се одобрява от по-голяма част от жителите. Антон е нашият общ дом и тук се усеща, че всички ние сме загрижени той да бъде чист, спретнат, подреден. Грижим се за него. Призивите ни винаги са да се опазва направеното.
Формулата на успеха в Антон е именно това – да се прави това, от което повечето жители имат нужда, не по лично кметско или
председателско усмотрение?
Точно така. Не може каквото ти хрумне на тебе и хайде. Идеята е да е от полза на жителите, те да го одобряват, те да го харесват. Не каквото ти искаш, а каквото те искат. И си личи, че този подход е по-правилния, по-удачния. Ако хората са доволни, те оценяват направеното. Задължително е да бъдат изслушвани.
В Антон почти няма пустееща къща, нито пустееща земя. Това е показател, че тук се живее добре. Детската градина е пълна, даже свръх посещаема, както казва и кмета. 50 деца има в детската градина. Това е едно от най-положителните неща, с които можем смело да се похвалим. Отворихме и ясла тази година, с 13 деца. Повече от 15-20 години в Антон не е имало яслена група. Отново имаме такава и това е една прекрасна причина да продължим да работим усърдно, за да осигурим по-добро бъдеще за децата на Антон.
Вие сте като малък оазис предвид демографската криза в България!
Да, и така може да се възприеме, но не само ние в Средногорието сме оазис. Радваме се, че в Антон има много деца. Селото се развива и хората си стоят в селото. Много малко са се изнесли навън. Имаме свръх търсене на имоти и дори не можем да отговорим на всички, които искат да инвестират, да си купят имот тук – дали за вила, дали за постоянно местоживеене. Идват хората тук и им харесва. Най-вече, защото е чисто. Планината, Балкана привлича хората. Чистотата, подредеността, дърветата – това е, което ги привлича.
Нашето село не е много богато, но най-важното е, че успяваме да опазваме това, което имаме. И да го ценим!
Водата в Антон е в изобилие. Антонска вода пият в Пирдоп и в Копривщица даже. Тя е изворна, планинска, бистра и чиста. Срещам много хора от другите населени места – идват да си наливат антонска вода. Ползват я за разреждане на ракията, а това е много добър индикатор, че е чиста.
Участвал съм в направата на чешми в Антон. Една съградих до къщата си. Да има вода за пътниците, за преминаващите, за туристите. Да си налеят и антончани, и гостите на нашето село. Да поседнат младите, а и възрастните край чешмата – на раздумка. Това прави едно населено място жизнено. Общуват си хората. Спокойно им е. Ведро. Споделят си радости, несгоди. Има ли живец в едно село, има ли вода – то ще оцелее и няма да се загуби.
Гордея се, че в Антон потръгнаха много работи. От кмета чух, че скоро и кмет ще си имаме – да обслужва селото. Здравната служба е почти готова след основен ремонт. Там има апартамент, в който ще настаним духовното лице със семейството му. С кмета сме на мнение, че не трябва да му взимаме наем. Колегите предполагам ще са на същото мнение. Важното е едно село да си има поп, който да отслужва литургии, да се грижи за църквата, за светите места.
В Антон много държим на традициите и ги спазваме. Организират се множество курбани – на Свети Георги, на Свети Дух. В тази посока много прави колегата Николай Маджаров…
(следва)