В навечерието на 154 години от рождението на Тодор Генчов Влайков, в Пирдоп се състоя обществено обсъждане на предложение за поставяне на „скулптурна композиция на емблематичните Влайкови герои – Райка и Ненко от повестта „Дядовата Славчова унука“ в пространството около паметника на Тодор Влайков“. Това предложение е направил с докладна записка лично кмета Ангел Геров на редовното заседание на ОбС-Пирдоп, като е посочил въпросната композиция да се постави в квартал 127 по плана на град Пирдоп. Предложението, което граждани заподозряха като партийно, е въз основа на внесено писмо от Райна Тотева, в качеството ѝ на „учител по БЕЛ“ и Инициативен комитет от нейни ученици от Набор 1964 г.По този повод група граждани са направили насрещно предложение, в което обясняват, че не намират за удачно в центъра на град Пирдоп в близост до емблематичния паметник на Тодор Генчов Влайков, да се поставя тази композиция. По-подходящо място за нея би било това, на което Влайков е получил вдъхновение за написването на повестта, а именно при „Поповото кладенче“ над Пирдоп, където тя би могла да се превърне в „запазена марка“ на града, привличаща хора от близо и далеч.
На т. нар. „обществено обсъждане“ са присъствали има-няма 30-тина пирдопски граждани, предимно на преклонна възраст и предимно сипматизиращи на една определена партия, издигнала Ангел Геров за кмет. Дошли като под строй. Обсъждането се е водело от самия кмет, а първите места в залата чинно са заели негови служителки, сред които зам. кметицата Бойчева и секретаря на общината Николина Божкова. Атмосферата била нажежена и изпълнена с упреци, обиди и публично унижение на дръзналите да се противопоставят на вносителите на предложението за поставяне на дядовите славчови унуци Ненчо и Райка в краката на Тодор Влайков – под паметника му в центъра на града.
На своят профил Станислав Готев споделя преживяното: „Днес, за пореден път станах свидетел на безпардонното отношение и незачитане на инакомислещите в нашия роден град. На проведеното днес обществено обсъждане бях грубо нападнат и унизен, затова че предложих различна от тази на управляващата в Пирдоп върхушка идея. На обсъждането беше предложено от инициативен комитет героите на дядо Влайков от повестта му „Дядовата Славчова унука” да бъдат изваяни като скулптурна композиция и да бъдат поставени в краката на паметника на Влайков в центъра на Пирдоп.
За мен обвързването на неговия образ в центъра на града само и единствено с дейността му като писател е принизяване на космополитната личност на Влайков и омаловажаване на цялостната му дейност като общественик, политик и човек, борещ се през целия си живот и с всякакви средства за добруването на народа.
Нашият именит съгражданин не е бил само писател, написал повестта „Дядовата Славчова унука”, а и политик и демократ, защитавал парламентаризма и спазването на закона, деятел с висок морал и развито чувство за справедливост. Убеден народник и последователен демократ, той посвещава много време и полага огромни усилия за гражданското образование и възпитание на българския народ. Именно цялостният му космополитен образ е олицетворен в паметника, стоящ гордо в центъра на град Пирдоп и всяко друго нещо, поставено около него, само би потъмнило този образ без да го обогати.
Поради горните мотиви, предложих фигурите на неговите герои да бъдат поставени на неговото любимо място, където е получил и вдъхновение за написването на повестта – в местността „Поповото кладенче” над Пирдоп. Това според мен би разгърнало нашият град за допълнителен туризъм и удоволствие, както за съгражданите ми, така и за гостите на града ни.
Излагайки тази си идея, бях безкомпромисно нападнат от кмета Ангел Геров и от група учителки от местната партийна организация – Николина Божкова, Нона Маринова, Райна Тотева и компания.
Чувствам се омерзен и от демонстрираното отношение на пренебрежение към младите жители на града, осмелили се да изкажат публично мнение. От лансирането на едни и същи „стари муцуни”, стопиращи всякакви опити за реализирането на нови идеи за развитието на града. Затова градът ни е в това състояние. Но, ние ще продължаваме да се борим и те няма да ни спрат“.
Болшинството от присъстващите, видимо организирани и под строй, след подканяне от самия Ангел Геров, взимат думата да хулят своите опоненти, да ги унижават и компрометират. Не бил пощаден и Иван Иванов от в-к „Регион“, който също се опитал да обясни, че идеята не е много адекватна и, че мястото на подобна композиция е наистина в местността „Поповото кладенче“.
Вносителката, учителката по БЕЛ Райна Тотева яростно обяснила, че хората, които са против, са некомпетентни и необразовани, засегнала и влайковото творчество, като се присмяла на твърдението, че той е представител на т. нар. жанр „депутатски роман“, за което говорят видни български литературоведи, посочвайки, че именно Влайков може да се приеме за един от първите, пишещи в този жанр.
Райна Тотева твърди упорито, че и „досега в България няма паметник на литературен герой“, което е толкова невярно, колкото и изказването на секретаря на Община Пирдоп Николина Божкова, че „Влайков никога не е бил политик“, споделят присъстващи?!? И двете може би са чели само заглавието на повестта „Дядовата Славчова унука“, но не са си направили труда да прочетат Влайковите шедьоври „Депутатът Делчо Жабурков“, „Личният режим у нас“ и написаните от него над 600 страници, включени в Том 5 на съчиненията му, озаглавен „Политически живот у нас. Статии и бележки“!? И не са пътували до град Своге и по Искърския пролом?!…
Вместо да се организират подобни партийни „обществени“ обсъждания, по-добре е ръководството на БСП в Пирдоп и лично кмета Ангел Геров да организира една екскурзия на своите подчинени, членове на БСП и симпатизанти до Искърското дефиле, над което се издига паметник на литературния герой на Иван Вазов – Дядо Йоцо, за да не стават за смях повече с глупавите си твърдения и в отчаяните си опити да променят историята и истината за делото и творчеството на демократа, журналист и издател на сп. „Демократически преглед“, дипломатичния и ерудиран Тодор Влайков. Но не екскурзия, платена с общински пари, каквото явление се наблюдава в съседни общини.
Пирдопчани взеха да си задават въпроса това община ли е, или класна стая от комунистическо време, в която се вихрят бивши учителки, а като техен малко непохватен ученик се явява и послушно ги следва Ангел Геров?! Именно в онзи мракобесен режим промиваха умовете на учениците и ги превръщаха в еднотипни нощни шкафчета. Всеки дръзнал да има различно мнение, бе гонен и преследван, интерниран, затварян в лагери и не рядко убиван – заради дързостта да мисли и да се противопостави на упражняващите тоталитаризма в България.
Твърдението на секретаря на Община Пирдоп Николина Божкова, че Тодор Влайков „не е бил политик“ е толкова абсурдно, колкото твърдението, че земята е плоска и не се върти. Належащо е Ангел Геров в най-кратки срокове да организира някой и друг ограмотяващ курс за своите служителки и своя екип по повод живота и делото на най-видният пирдопчанин Тодор Генчов Влайков, като ги задължи да прочетат всичко написано от него, за да спрат да излагат цялата община.
Като капак на този абсурдистан – видни пирдопски социалисти да отричат политическата дейност на демократа Тодор Влайков, се появи публикацията на пирдопския депутат от БСП Лало Кирилов, който поздрави пирдопчани по случай 153-тата годишнина от рождението на Тодор Влайков. А днес (13.02.) се отбелязват 154 години. Това иде още един път да покаже, че когато подобни инициативи се подемат от хора, които не осъзнават и не искат да осъзнаят, че нямат право да обсебват и окупират националните личности, често ставаме свидетели на подобни фрапантни грешки – къде от незнание, къде от неадекватност, къде заради напъните прибързано да се приватизират националните ни достолепни просветители.
А, иначе, не за първи път представители на тази партия бъркат датите, свързани с Тодор Влайков. Преди години същите са отбелязвали рождения му ден на 25-ти февруари, а не на 13-ти.
Г-жо Божкова, пояснение относно въпроса: Бил ли е Тодор Влайков политик, или не:
1896 г. Тодор Влайков участва без успех в изборите за народен представител като независим кандидат от Придопския край. Не го избират неговите съграждани и той е крайно разочарован и обезверен от този факт.
1901 г. Тодор Влайков е избран за народен представител в XI ОНС от Белоградчишка околия. Стенографските дневници на Народното събрание в продължение на тридесет години са запечатили активното участие и позицията му по широк кръг въпроси.
1902 г. Тодор Влайков е избран за народен представител в XII ОНС – пак от Белоградчишка околия.
1902 г. Групата на Тодор Влайков и Найчо Цанов се оттегля от Демократическата партия и образува т. нар. „Група на младите демократи“.
1902 г. Под редакцията на Тодор Влайков, Антон Страшимиров и Илия Георгов започва да излиза сп. „Демократически преглед“ (до 1928 г. и възстановено през 1993 г.)
1903 г. Списание „Демократически преглед“ изцяло се редактира и издава от Тодор Влайков…
Тодор Генчов Влайков, родом от град Пирдоп, има близо 30-годишна политическа кариера като депутат, изцяло отдаден на демокрацията и демократическите идеали. Той никога не е бил социалист-комунист. Избиран е за депутат и в V Велико народно събрание, като активно се обявява срещу измененията на членове в Конституцията, които по-късно довеждат до национална катастрофа.
Проумейте го, уважаеми другари и другарки! Тодор Генчов Влайков винаги е бил и ще си остане един от най-достойните борци за демокрация. Неговият паметник в центъра на града изразява неговата космополитна личност и вдъхва респект. Не го принизявайте до нивото на неговите герои Райка и Ненчо, не петнете светлата му памет!