Днес се пада Свети Дух, който винаги е в понеделникът от Русалската неделя. Нарича се още Духовден и е подвижен празник! Отбелязва се 51 дни след Великден, винаги в понеделника след Петдесятница (Света Троица). Православната църква почита Светия Дух – едно от трите лица на Светата Троица. Според християнската вяра Светият Дух дава живот и освещава човешките души и тела. Той се представя като гълъб в църковните изображения.
Днес е храмов празник на параклисът над село Бенковски – Свети Дух! Всъщност параклисите са два – стар и нов, разположени в свещена дъбова гора, на издигнато свято място. По думите на апостол Павел Светият дух ни дарява с радост, търпение, благост, милосърдие, състрадание, вярност, самоконтрол и смиреност. Те са най-големите добродетели според християнските канони.
От Духовден започва Русалската неделя, още Самодивска, затова и Духовден се знае още и като Русаля. Българите вярват, че от велики четвъртък до Св. Дух душите на всички мъртви са на свобода – на земята. Ходят обикновено по цветята, по дърветата, а с орехова шума ги мамят, за да се съберат в този ден. Едно време юни е наричан Русалски месец, още Еньовски. Има места, в които Русалската неделя започва от Спасовден!
На Духовден душите се прибирали и затваряли чак до идната година на велики четвъртък, когато се отварят небесните двери. За изпроводяк на душите, хората колят курбан, правят общи трапези, пеят и се веселят. Жените носят на гробищата орехови листа, растилат ги върху гробовете, та да „направят сянка“ на мъртвите на оня свят. Ореховите листа наподобяват огнените пламъци (езици), спуснали се над дома, в който били събрани апостолите.
Орехът е много специално дърво. За един добър орех трябва декар място, толкова е голяма короната му. Орех не бива да се сече, без предварителна подготовка. Народът оприличава ореха на Световното дърво, на път между този и онзи свят. Хората вярват, че през зимата слънцето е под корените на дървото и за това е студено, а през лятото огрява короната му и за това е топло.
Поради връзката на ореха със света на мъртвите има строга забрана млад човек да сади орехово дърво, защото се вярва, че когато стволът на дървото стане дебел, колкото врата на човека, последният ще умре. Ако наистина се налага някой млад мъж да засади орех, той първо трябва да разстеле пояса си в кръг и в средата на този кръг да започне да копе дупката за засаждане.
Ореховата сянка се смята за много опасна, защото нощем под орех самодивите правят своята трапеза, а знайно е, че който стъпи на самодивска трапеза или на самодивско играло, той уградисва. Уградисва и непредпазливият човек, който се е осмелил да заспи през лятото под орехова сянка.
Плодовете на ореха, също като самото дърво имат двойнствена символика, защото се вярва, че когато има болест в къщата, чумата търкаля орехи на тавана, когато играе с детето си, а пък на Бъдни вечер трапеза без орехи не се прави. Тогава по ореховите ядки всеки гадае за здравето си. На сурвакари и коледари задължително се дават в дар орехи.
Поверието гласи до Свети Дух да не се горят лозовите пръчки, за да не сърдят русалките, да не събарят ресата от лозниците, от което гроздето „изресява“, става рядко и със ситни зърна. Денят се тачи най-вече от нераждалите млади жени, за да раждат здрави и силни деца. Рано сутринта жена с първо дете прави русалски венец от различни билки и окичва с него детето си, което трябва да го носи три дни. След като трите дни изминат, майката сваля венеца от детето си и го прибира за цяр. С отвара от тези билки се правят поливки срещу обриви и ревматизъм. Срядата на Русалската неделя се тачи за предпазване от русата болест, наречена още смръдла.
На Духовден излизат и русалиите, които били невидими и правели пакости, носели болести, но и лекували. За да се предпазят от русалиите, хората окичвали вратите и прозорците с пелин, чесън, репей, орехова шума, носели ги и в дрехите си, защото вярвали, че злите сили бягат от неприятната им миризма. Пелинът и ореховата шума трябва да се оставят до края на седмицата, за да се предпазим от болести през лятото. Вярва се, че който се разболее през тази седмица, трудно ще оздравее.
Ако не се спазват забраните, ще се изсипе градушка и ще падат гръмотевици, а стопаните ще ги “сбъхтат, нагазят русалии”, те ще се разболеят от “русалска”, “самодивска болест”, от която много трудно се оздравява. Тази страшна болест се изразява в парализа, глухота или слепота и се лекува чрез ритуален танц, изпълняван от дружина мъже, наричани русалци, а в Западна България – калушари.
Русалската седмица се смята за твърде опасен период. Някъде тя е след Спасовден, другаде започва с Духовден! През тези дни на земята се явяват русалиите, наричани още русалки, причинителки на тежки болести, като в същото време те са и лечителки. Те идват на земята след Петдесетница, за да напръскат житата с „жива вода” и наказват всеки, който не ги уважава и почита. Във връзка с това хората спазват система от строги забрани: не минават през нивите и полята без път, за да не стъпят на трапезата на русалките и да не уградисат (да не се парализират); не замръкват навън, не работят на нива и особено на лозе, за да не се изреси; не се мият. Жените не перат, не тъкат, не шият и пр. Никой не бива да спи денем на открито сам; спазва се строго полово табу. За предпазване от гнева на русалиите при евентуална среща с тях, всички хора и малки, и големи трябва да носят в дрехите си пелин, орехова шума, лепка или чесън.
Същите билки хората слагат по леглата и разхвърлят по пода вкъщи, а през последния ден от седмицата изхвърлят зеленината на улицата след говедата или я закопават на място, където никой не стъпва. Смята се, че който се разболее през тази седмица, няма да го бъде. За такъв човек казват, че русалките са го сбъхтили, нагазили или ударили, че е уградисал.
По своята същност русалиите са близки до самодивите, но народът прави известна разлика, защото вярва, че русалките представляват духовете на удавени моми и невести или на умрели при раждане млади жени, които във вид на бели пеперуди прелитат отвъд Дунава през Русалската неделя.
През тази седмица на много места се изпълнява народния обичай ходене на росен, свързан с двойнствената природа на русалиите – като болестотворни демони и милостиви лечителки. На други места ходенето на роден е по Спасовден. Болните преспиват на самодивски или росенови поляни с нова зелена паница, пълна с вода, или с нова кърпа до главата. На поляната те донасят със себе си и храна – за болестта, за русалиите или самодивите. На сутринта гадаят по това, което русалките оставят в паницата с вода или върху кърпата. Ако е зелено листо или цвят, болният ще оздравее, ако листото е сухо или в паницата има пръст, чака го смърт. Призори всички напускат поляната в пълно мълчание, без да се обръщат и без да се бавят.
През тази седмица е познато още и обредното къпане в росата на самодивските поляни, или в русалски извори.
През Русалската седмица по селата обикалят дружини от русалии, наричани още калушари. Те се състоят от нечетен брой момци и мъже, водени от ватафин, предварително подготвени и обучени за ритуала, който ще изпълняват. По принцип тази „длъжност” се наследява по пряка линия, като знанието за ритуала се предава от баща на син. Калушарите са облечени в нови бели дрехи, а калпаците им са окичени с лековити билки. Всеки от тях носи тояга от леска, явор или дрян, които се явяват магически дървета за предпазване от зли сили. Всяка дружина има и свое знаме. Дружините обикалят селата през цялата седмица и лекуват от самодивската болест.
Ако се случи да се срещнат две дружини, срещата завършва с бой и победената дружина губи правото си да лекува. Лекуването се извършва чрез специален обреден танц. Под звуците на музикален съпровод, при пълно мълчание калушарите се нареждат в кръг около болника и заиграват своя танц. Тъпънът бие все по-бързо и по-бързо и постепенно калушарите изпадат в транс. Накрая ватафинът чупи с тоягата си гърне с жива вода, болният побягва, а мястото му се заема от един от русалиите. В края на Русалската седмица калушарите се пречистват в черква и едва тогава могат да поемат обичайните си задължения.
по материали от Интернет