Българите наричат зимният Атанасовден още среди зима, тъй като според народното поверие от този ден зимата си отива, свети Атанас яхва бял кон, облича бяла риза и се провика от Балкана: „Иди си, зимо, идвай лято!“. Затова рано сутрин на Атанасовден всички се отправят към високите могили над селото, за да посрещнат изгрева на слънцето, палят огньове и ги прескачат за здраве.
Свети Атанас е един от светците, които са разделили небето и земята и комуто са се паднали в дял зимните снегове и ледове. Навсякъде на този ден месят пресни питки, мажат ги с мед и раздават. Питките бодат отгоре със стрък босилек.
В Самоковско казват, че на този ден свети Атанас „забожда главата си в земята“ и така я затопля и подготвя за оран. В пиринския край вярват, че всички болекни се събират на Антоновден, а на Атанасовден тръгват по хората. За да не се разсърдят болестите, на този празник жените не работят никаква домашна работа.
Свети Антон и свети Атанас се наричат още „бащи“ на чумата, защото според народното предание тя се родила на техния празник и затова той е познат още като Чуминден (Лелинден).
Стара българска легенда представя свети Антон и свети Атанас като братя близнаци, които били ковачи. Много отдавна, когато ковашките клещи още не били измислени, двамата работели в ковачницата си и свети Атанас връкнал в пещта да извади нагорещеното желязо с голи ръце. После погледнал към кучето, което лежало до него със свити лапички и го осенила идеята да измайстори клещи по подобие на кучешките крака. Оттогава двамата братя се приемат за покровители на ковачите и ковашкия занаят.
В Пловдивско денят след Атанасовден наричат Черна, Чьорна, Света Черна, Църън ден. В жертва се пренася черна кокошка. На този ден не се вдигат сватби, жените не работят нищо, не е позволено и да се мият.
На Атанасовден освен питата с мед по традиция за трапезата се приготвят варена кокошка и свинско с бамя. Имен ден празнуват Атанас, Атанаска, Танас, Насо, Ачо, Начо, Таньо, Таню, Таско, Наска, Анастасия, Наца и други.
Православната църква почита на 18-ти януари свети Атанасий Велики, архиепископ на град Александрия.
По етрополско ритуалите на този ден се смятат за запазени от тракийско време, които са запазени и съхранени от етрополци. Празникът е свързан с изпращането на зимата и посрещането на пролетта. Тежка е била зимата на траките по това време,на хората им дотежала тежката борба с природата… Време било да дойде пролетта, зеленина да покрие потъмнялата земя, да повее топъл вятър, да се разлистят дърветата. Това трябвало да се измоли от бог Сабазий – божество почитано като благодетел и дарител на безсмъртието. Предполага се, че главното прорицалище на Дионис в Тракия се намирало именно там, където и до днес се тачи светецът – безсмъртния –връх Свети Атанас. Скрил се в мъглите, той чакал даровете на хората – вино и пълна софра. Ако не направели това, няма да пусне пролетта на земята и зимата щяла да се върне по-тежка и сурова.
Така всяка година траките тръгвали по снежните склонове на планината. С гайди, тимпани и чинели, с викове и крясъци те трябвало да прогонят злите духове. Когато стигнели върха нареждали големи клади от дърва и отправяли поглед към храма на бог Сабазий. Богинята на зората Еос излизала на небето и младият жрец запалвал огън. От него запалвали и другите огньове, върху жаравата, на които печели жертвени животни. По-късно хората се пръскали из планината, за да берат брашлян и кокичета, правели шапки във формата на кръг и се окичвали с тях като символ на пролетта.
В Етрополе е запазен и турският израз „Танас гилди, яз гилди!”, което на български означава „Атанас дойде, лятото дойде!”. Етрополци са пример за това, как през годините един празник е останал и съхранен във времето, празник пренасящ древните традиции и обичаи днес – във съвремието. Няма по-ценно от това да съхраним историята си, да я прославяме, да сме горди наследници, на това, което са ни оставили нашите деди. Местното население доказва, че е възможно да опазим народния дух и непокътнатата памет и днес, въпреки трудностите. Българските традиции са това, което ни отличава от сивата маса на глобалния свят. Нека да не ги забравяме, а да ги обичаме и почитаме!
по материали от Интернет