130 години читалище! В Златица! Създадено, за да съхранява, да пробужда да вдъхновява хората, да бъде пътеводна светлина в онези първи години след Освобождението… Съчетало в себе си устрем към духовно издигане, стремеж към културно развитие и съхраняване на българските традиции и обичаи.
Всяко едно селище в България има своето читалище, учредено от рудолюбиви люде, готови да отдадат живота и делото си на Родината и родното място. И Златица има. Все още…
„Съществуването на читалище в дадено селище е до голяма степен мерило за културния му живот… В Златица читалището води началото си от 1890 или 1891 г. … Но се случи така, че Златица се сдоби с ново читалище по съвсем неочакван път“…
Златица отбеляза 130 години от създаването на своето духовно средище със спектакъл на читалищните самодейци. На 9-ти май се състоя събитието в читалищния салон. Денят на Европа! Случайно, или не съвсем, за да ни подсети, че България е част от Европа, неразделна при това.
Е, нямаше официални гости – ни от общината, ни от предприятия и прочие, както би следвало да бъде. Или поне не излязоха на сцената, за да засвидетелстват своята почит към настоящото читалищно ръководство и лично да отправят приветствени слова. И причините са всекиму известни. Днес златишкото читалище не е символ на единение и съгласие. Крамоли, интриги, далавери бележат историята му през последните 10-на години. Единствено самодейците са тези, които го посещават с отворени сърца и заради тях то все още съществува. Блещука малката читалищна свещица заради изпълненията на децата и няколкото певци и певици, на 10-на танцьорки и шепа актьори… И най-вече благодарение на библиотекарите Митко и Мими, които не спират да работят, за да го има. А какви спектакли помни сцената му… И какви театрални постановки!
Председателката Нели Михайлова прочете поздравителни адреси, но изпратилите ги нямаше. Ни кметица, не председателка на ОбС, ни съветник се мерна по случай годишнината. А тя не е никак случайна и за пренебрегване. 130 години светилището на златишката духовност стои в центъра на града ни и ни подсеща, че едно време е имало велики българи. Поздравителен адрес от ОбС-Златица – „нанайци“, както казват повечето местни.
Сменило е няколко имена златишкото читалище. Последното получило през 1944 г. – по комунистически манталитет го преименували. И го лишили от самобитността му, от уникалността му… Читалищата в Средногорието носят все вдъхновяващи имена. „Светлина“, „Напредък“, „Труд и постоянство“… И се назовават така, както са решили учредителите… Е, в Златица, не е така… Преименувано е читалището няколко пъти. И никой не се е съобразил ни с волята на учредителите, ни с волята на дарителителите…
Отпразнуваха своят юбилей златишките самодейци. Добре, че все още се намират и такива, че то съвсем ще угасне… И ще останат само председателката и счетоводителката, която май вече е и секретар. Без конкурс при това. Тихомълком и по терлици…
Гости ли да дойдат по случай юбилея, прокуратурата ли да се разшета? Да се чуди човек и да се мае с какъв акъл и какви ги вършат в културната ни институция. То май в читалището, като и в училището, че и в общината… Не е никак светла и чиста българска организация, ами по-прилича на тъмна Индия!
Честита 130-годишнина! Вярваме, че духовната институция на град Златица ще пребъде, преживявайки пешовци, койки, дочки и прочие. Ще успее златишкото читалище да се справи с политическите игри, които са го налегнали, с личните авторитарни амбиции на завзели го люде и ще отвори врати за хората. Както го е направило някога. И каквато е мисията му, всъщност.
Спектакълът на самодейците бе семпъл и наситен с носталгия към отминалото време, когато златишкото читалище бе една от водещите културни институции не само в Средногорието, но и на национално ниво. Засмените и неотказващи се авантюристи, които днес все още поддържат духа му, заслужиха аплодисментите на публиката! И тя ги аплодира!
130-годишнината е повод за равносметка. Тя е необходима точно сега, за да прогледнат онези, които водят читалището на Златица уж напред, а то някак си пред очите ни бавно умира… Съсипано и осиротяло. Има ли надежда? Надежда за очистване и възраждане. Има, надяваме се всички. Стига да проумеят някои хора, че читалището не е ничия бащиния, че в него може и е редно да членува всеки пожелал, а не само по роднинско-приятелска линия и след преценка на председателката. Настоящата. Има надежда за въздигане – стига да могат някои хора да преглътнат егото си, да спрат с напъните си да провеждат предизборна кампания на съпрузите си в читалищната институция и най-вече – да спазват законите, да бъдат отговорни и да зачитат ценностите и заветите на онези, заради които имат възможност днес да се кичат с председателски титли.
След като приключи спектакъла председателката Нели Михайлова ме попита: как беше? Беше добре, г-жо Михайлова, но не достатъчно. Замислете се! Вижте какъв небивал спектакъл сътвори Цвети Грамова в Пирдоп. Цвети е от Златица. Защо не твори в читалището тук? Вижте какви невероятни изпълнения се случват на малките сцени в читалищата на Челопеч и Душанци, където самодейците са в пъти повече от златишките. Погледнете и се замислете защо е така? И, вярвам, ако сте честна пред себе си и пред хората, ще осъзнаете отговора.
Малобройните златишки самодейци заслужават поздравленията ни. И не само малките, но и порасналите… Защото те, единствено те са тези, заради които още имаме читалище в Златица… То гасне от години пред очите ни, неслучило на ръководство! Дано доживее своята 140-та годишнина!
Петя Чолакова
Снимки от изпълненията на златишките самодейци можете да разгледате на фейсбук-страницата на Списание „Средногорски БАГРИ“. Използването им става само с изрично посочване на автора и изданието – СНИМКИ!
Лирично отклонение: Преди известно време реших да възстановя членството си в читалище „Христо Смирненски“ – град Златица. Една от служителките ми отговори, че тъй като няма в момента секретар е невъзможно да се подават молби за членство. По закон било така. Само секретаря можел да ги приема?! Обърнах се към Нели Михайлова да попитам как хората могат да станат членове на златишкото читалище? Отговорът бе повече от учудващ. Трябвало да са направили нещо за читалището, да участват в неговите дейности и евентуално да имат роднини вътре… Ех, г-жо Михайлова, осъзнавате ли истинската роля и значение на читалищната институция?! Тя съвсем не се изчепрва с организиране на безплатни екскурзии на одобрените от Вас читалищни членове. Не е и затворена тайна организация, в която да членуват само удобни за Вас и по Ваша преценка приближени хора. Читалището е на всеки един жител на тази община, и не само. Всеки има право да членува в него.
И как ще се включи човек в неговите дейности, ако не го приемете за член? А и какво трябва да е направил – да е дал съответната сума на съответното посочено лице, или да е обещал, че ще гласува на местните избори за посочения предварително кандидат?
Въпросите ми са риторични… Отговорите оставям на самите хора, които явно има защо да не желаят да станат част от читалищните дейности и от „живота“ на златишкото читалище, превърнато в нещо, което никак не прилича на духовен и културен център.
Когато се смени ръководството повечето си казахме – за добро е! След предишният председател, който доведе читалищното дело в Златица до дъното на външен клозет, едва ли може да стане по-зле. А то какво излезе? От трън та на глог… И едно стана съвсем ясно. Понякога по-малкото зло може да се окаже по-голямо… Читалищната дейност по златишко днес е съсредоточена до предизборните агитации за човек, който да ни учи как се козирува на пирдопския кмет. И с това се изчерпват, общо взето, капацитета и управленските възможности. Колко му е да направят Златица пирдопски квартал?