Доклад на Европейската комисия за напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка още от 20 юли 2010 г.1 визира напредъка в сектора на съдебната реформа, борбата срещу корупцията и организираната престъпност в България. При присъединяването на България към ЕС на 1 януари 2007 г. в този сектор все още съществуваха определени слабости, които можеха да възпрепятстват ефективното прилагане на законите, политиките и програмите на ЕС и да попречат на българските граждани да се възползват от правата си като граждани на ЕС.
В рамките на механизма за проверка и сътрудничество Комисията пое задължението да помага на България да преодолее тези недостатъци и редовно да проверява напредъка, използвайки шест показателя, свързани със съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност. Тези показатели са свързани помежду си, те трябва да се разглеждат в съвкупност като част от мащабна реформа на съдебната система и елемент от борбата с корупцията и организираната престъпност, за които е необходим дългосрочен политически ангажимент.
Анализът на Комисията се основава на приноса от страна на българските власти, службите на Комисията, държавите-членки, експерти и неправителствени организации. Докладът за оценка посочи, че България бе дала тласък на реформите и бе постигнала първите резултати под формата на нарастване броя на делата за измами със средства от фондове на ЕС, окуражаваща статистика за извършени проверки на съдилища и прокуратури, известен напредък в еднаквото прилагане на законодателството и по отношение на идентифицирането на забавяния при дела за организирана престъпност и корупция по високите етажи на властта. Същевременно докладът се спря на все още незадоволителните резултати по отношение на съдебната система и функциите ѝ да разследва, преследва и съди за корупция по високите етажи на властта и организираната престъпност.
В последствие България повиши усилията си за борбата с организираната престъпност и корупцията. Укрепена бе структурната организация на прокуратурата за борба с измамите със средства от ЕС и с организираната престъпност. България повдигна известен брой обвинения по отношение на организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта. Сред тях са обвинение за корупция на действащ министър, бивши министри и високопоставени служители. И все пак, прекалено малко са случаите, които са приключили в съда. Необходими са допълнителни усилия за подобряване на професионалната практика на полицията и съдебната власт, а именно по отношение на разследването на сложни дела. Докладът отчита нуждата да се подобри защитата срещу измами и конфликт на интереси при обществените поръчки. Трябва да се следват плановете за доусъвършенстване на законодателството по отношение на отнемането на имуществото. Защитата срещу конфликт на интереси трябва да бъде допълнително засилена в прегледа на закона за предотвратяване на конфликт на интереси и неговото прилагане.
В рамките на механизма за сътрудничество и проверка за България бяха зададени следните показатели:
- Приемане на изменения в Конституцията, които премахват всички
двусмислия по отношение на независимостта и отчетността на съдебната
система.
- Гарантиране на по-прозрачен и ефективен съдебен процес чрез приемане и прилагане на нов Закон за съдебната власт и на нов Граждански процесуален кодекс. Докладване за въздействието на тези нови закони и на Наказателно-процесуалния кодекс и Административно-процесуалния кодекс, преди всичко върху досъдебната фаза.
- Продължаване на реформата на съдебната власт с цел повишаване на професионализма, отчетността и ефективността. Оценяване на въздействието на тази реформа и публикуване на резултатите всяка година.
- Провеждане на професионални и безпристрастни разследвания по обвинения в корупция на високо равнище и докладване за тях. Докладване за вътрешни проверки на публичните институции и за огласяване на имуществото на високопоставени длъжностни лица.
- Вземане на по-нататъшни мерки за предотвратяване и борба с корупцията, особено по границите и в местното управление.
- Прилагане на стратегия за борба с организираната престъпност, която се съсредоточава върху тежките престъпления, изпирането на пари, както и върху системното конфискуване на имуществото на престъпниците. Докладване за нови и текущи разследвания, повдигнати обвинения и присъди в тези области.
Борбата с корупцията и нейната превенция стават все по-значима част от евросинхронизацията на българската държава и българското общество, тъй като формират най-важната съставна част от елементите на нейната национална и международна сигурност. За кадрите в публичната администрация, за мениджерите в частния сектор, както и за ръководителите на граждански организации и асоциации от нестопанския сектор, става пагубна липсата на модели и инструменти за съгласуване на интересите, за обективно и пълноценно съучастие при формирането на политики, за равнопоставен контрол върху изпълнението на приетите политики, за разнопосочен мониторинг върху административни решения и бизнеспрактики, за принципност и честност при усвояване на средства на европейските данъкоплатци, за устойчивост в развитието на институции и браншове. С рудиментите от периода на преход – партокрация, дискриминиране на интересите на опонента, ходатайство, шуробаджанащина, подкуп, корупция, непрозрачност на разходването на публични средства, криминална намеса в коригиране, издаване и отмяна на нормативни актове и административни решения и опитомяване на държавните контролни органи, призвани да бранят разрешителни и лицензионни режими, напредъкът на държавата ни в семейството на цивилизованите народи и нации от ЕС е предварително обречено. Днес повече от всякога изпълнението на препоръките на ЕК за борба с корупцията няма как да минат само и единствено през разкриването на злоупотреби с власт и влияние, задържане на извършителите и предаването им на съд, а изисква създаването и усвояването на легализирани методи, които да позволят обществен дебат за заявените груповите интереси, механизъм за отчитането им и процедура за приемането им, за да се реализира пълноценен и хармоничен живот на гражданското общество. Вместо да се шпионира и санкционира от органите на реда и сигурността злоупотребата със служебно положение на министри, депутати и кметове, време е да се помисли за създаване на действени механизми за превенция на корупцията, първият от които е легализиране на лобистката дейност, прозрачност на лобистите и техните контрагенти от властта, деклариране на доходите и резултатите от извършването на лобистка дейност, така, както това е сторено в различни процедури в страните от цивилизования свят. Отлагането на прозрачност и правна регулация за лобизма има за последствие прилагането на стресови силови мерки на органите на реда и сигурността, което отстранява огнището на болест, но не лекува причината за заболяването. Държава, доминирана от нерегулирани частни намеси в стратегически направления като енергетика, воден сектор, прехрана, комунални услуги и пр. става лесна плячка на безпорядъка, особено в ситуации на икономическа криза, и не поддържа необходимото ниво на национална сигурност за изпълнение на предвидените национални политики и стратегии, не е надежден партньор в отстояването на международна сигурност в общността на евроатлантическите си партньори. Не може да предвижда, да управлява и да приключва адекватно всеки един по сериозен социален конфликт. Не може да реагира адекватно на новите заплахи за сигурността. Корупцията, липсата на етични и морални практики в дейността на представителите на публичната администрация и налагането на корпоративните интереси над обществените демотивират гражданското общество в усилията му за извършване на предприетите реформи, отслабват енергията на всеки един от секторите на гражданското общество, призван да съдейства за осъществяване на политиката на устойчиво развитие, защита на правата, свободите и достойството на гражданите, създаването на местни самоуправляващи се общности под върховенството на закона.
Законодателното уреждане на лобирането като антикорупционна мярка е препоръчано още през 2002 г. от Центъра за изследване на демокрацията в „Доклад за оценка на корупцията 2002 г.”:
”Лобирането е специфична дейност, която далеч надхвърля конституционното право на гражданите да отправят петиции и предложения до държавните органи и в една или в друга форма често съпътствува държавното управление на различни равнища. Тя се осъществява от името на трето лице срещу заплащане в защита на определени частни или групови интереси. За осъществяване на принципите на прозрачност във взаимодействието между държавата и обществото и за пресичане на корупцията в тази сфера, е необходимо установяването на ясни правила за механизмите на въздействието на частни лица и организации върху вземането на решения от органите на изпълнителната и законодателната власт с цел на недопускане на задкулисен натиск и конфликт на частните и обществени интереси. Постигането на тази цел е сложен и комплексен процес на приемане на нови законодателни и етични норми, но същевременно – на утвърждаване на нови практики и антикорупционна и политическа култура”.2
Законодателно регламентиране на лобизма съобразно практиките на Европейския съюз включва и Национална стратегия за противодействие на корупцията 2001-2005 г.3 „Регламентиране на лобистката дейност съобразно добрите практики в страните от Европейския съюз и дефиниране на случаите на конфликт на интереси и други обстоятелства, които поставят под съмнение почтенността и професионалната роля на лицата, заемащи висши държавни длъжности” предвижда и Стратегия за прозрачно управление и за противодействие и превенция на корупцията за периода 2006-2008 г.4
Всички тези разработки, представляващи подготовка за евросинхронизацията на законодателството и прилагането му у нас, и депозирани в ЕС като национални политики на Р България, не са приведени в изпълнение. А лобисти и лобистка дейност има. Лобирането придава на интересите на различни обществени групи актуалност и социална значимост, убеждава власттите в необходимостта от пълното удовлетворяване на исканията. Но лобирането често става инструмент за удовлетворяване на користни частни интереси в ущърб на държавата и обществото, и продължава да се асоциира с подкупност и корупция. Възможностите за лобиране на едрия бизнес са несравнимо по-големи, отколкото на други обществени групи, това носи дисбаланс и травмира обществеността.
Правно регулираният и прозрачен лобизмът не е подкуп, а система за аргументация, механизъм на подготовка и приемане на социално-конструктивни решения. Лобистите обепечават органите на властта с информация от алтернативни канали, разширяват информационната им база при вземане на решения. Една от целите на това изследване е да разграничи лобизъм от лобиране. Под лобизъм следва да се разбира институт, установяващ правила на организационно оформяне, представителство и реализация на групови интереси в демократичното общество. А лобиране е процесът на взаимодействие на групи по интереси със субекта на властта, насочен към по-пълна реализация на груповите интереси при вземането на управленски решения. Има нужда да се изследват политико-правния институт на лобизма, формите и методите на лобизма, неговите процедури и технологии, видове. Но трябва да се проследи и процеса на изпълнение на лобиските дейности: социално партьорство на синдикати с правителството, взаимодействие на бизнеса с властта и пр. Да се проанализира подходящата правна рамка – регулация със закон или инкорпориране в действащото законодателство. Регулация или саморегулация.
Лобизмът е обективно явление на демократичната политическа система, на гражданското общество, което се отличава с икономически и политически плурализъм. В развитите пазарни икономики има наличие на добре организирани икономически, политически и социални групови интереси. Между тях се установяват сложни отношения на сътрудничество и съперничество, на продуктивно взаимодействие и на жестока конкуренция. Удовлетворяване на груповите интереси не може да се постигне със собствени усилия, необходимо е взаимодествие с органите на властта, в чиято компетенция се намира възможността за решаването на определни искания, необходими са партньорства с други групи по интереси за постигане на обществен консенсус. Ето това стои в основата на лобирането – удовлетворяване от страна на властта на определен обществен интерес или група интереси. С края на плановата икономика и на централизираната държава в Р България стартира и началото на лобизма като самостоятелен елемент от политико-правните отношения. Така лобистите у нас се превръщат в пълноправни участници в политическия процес и политическата система. Лобизмът се появява едва тогава, когато съществува многообразие на интереси и достъпът до властта се осъществява на плуралистична основа. Лобизмът е институт на демокрацията. Инструмент на самоорганизация на гражданското общество, с помощта на който се мобилизира обществена подкрепа или опозиция по отношение на приемането на законопроект или административен акт. Форма на реализация на конституционното право на гражданите да участват в управлението на страната.5
Лобирането и лобистките умения ще стават все по-необходими в страна като България – новоприет член на Европейския съюз, във връзка с новите възможности, които се откриват пред нас, за осъществяването на националните приоритети и за опазването на националната и международната сигурност. Както вътре в България, така и пред европейските институции, лобирането непрекъснато ще се развива, поради което неговото регулиране и поставяне в необходимата политическа и законодателна рамка вече е неизбежно.
Автор: Д-р Дончо ИВАНОВ
Източници:
- Доклад на Европейската комисия за напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка от 20 юли 2010 г., в: уебсайт http://ec.europa.eu/dgs/secretariat_general/cvm/index_en.htm
- Доклад за оценка на корупцията в Р България през 2002 г. София, ЦИД, 2003, 12 с.
- Национална стратегия на Р България за противодействие на корупцията 2001-2005 г. София, 2002, 3 с.
- Стратегия на Р България за прозрачно управление и за противодействие и превенция на корупцията за периода 2006-2008 г. София, 2006, 4 с.
- Andrew Heywoord, Politics. Third edition. L., Palgrave Macmillan, 2007, р.67.